По някаква ирония на съдбата всички ирански империи от Древността – на мидийците, Ахеменидите, Аршакидите, Сасанидите – рухват с гръм и трясък като изгнил от годините дъб, прекършен от лятна буря. Сгромолясването на Ахеменидската империя хвърля иранския Изток в покруса, толкова голяма, че иранските поданици на новите завоеватели почти изцяло се отказват от мисълта за въстания срещу тях. Не само историческата превратност, превърнала довчерашните господари в слуги, но и самите гръко-македонци постоянно и неизменно натякват на покорените иранци, египтяни и семити, че са втора ръка хора, родени роби, неспособни да осъзнаят свободата на човека, носещи женски дрехи боязливи варвари, чиято единствена задача е да работят и произвеждат блага за гордите властелини от Запада.

Read article