Направи дарение на училище!
Автор: Борислав Димитров, УНСС
Дипломиран Бакалавър, специалност „Икономика на туризма”
АНОТАЦИЯ
Настоящата разработка разглежда въпроса с формите на междукултурния диалог, който възниква в рамките на туризма и културно-туристическите дейности. Разглежда се пряката връзка между екскурзовод и турист и протичащия между тях диалог, културните различия между страните, както и въпроса за произтичащото в този контекст културно многообразие в туризма.
Смисълът на културното преживяване зависи в най-голяма степен от културата. Практиката на всеки диалог, независимо дали е на ниво индивид, група или общност, е възможна в граници, определени от културата като консервативна система.
Туризмът, както и съпътстващите го дейности, се основава(т) на жив и пряк контакт между хората. Комуникацията, която възниква между туристите и местните общности, предполага споделянето на различни култури и културни ценностти.
Диалогът, който се провежда в рамките на туризма, пряко оразличава отделните култури – тази на туристите и тази на местните жители.
Оттук се поражда и многообразие, което е продукт на контактите между представителите на отделните култури.
Съвременната туристическа индустрия залага изключително много на културното производство с цел задоволяване на разнообразните и постоянно нарастващи потребности на хората от културно преживяване.
Екскурзиите с културна и опознавателна цел са свързани с посещения в тематична среда, където туристите разглеждат местните забележителности и опознават чуждата култура.
Тук следва да се спомене ролята на екскурзовода, който се явява представител на своя народ и страна. Той пряко комуникира с туристите, представяйки и споделяйки местната култура с тях. Комуникацията, която възниква между екскурзовода и туристите, е форма на диалог между култури.
Този вид диалог се явява като източник на различие и в същото време произвежда многообразие като резултат от прекия контакт между екскурзовода и туристите.
В основата на културния диалог, който се осъществява в сферата на туризма, стоят съществуващите в една общност споделени ценностти, които екскурзоводът предава на туристите в процеса на комуникация .
Туристите осмислят предаваните послания през призмата на тяхната култура, като по този начин ясно се наблюдава културно многообразие.
Възможността за културно изразяване и отстояване на собствената идентичност е резултат от туризъм, при който правото на достъп до културно наследство и на комуникация пораждат културно многообразие.
Тези форми на диалог се практикуват между туристическите групи и местните общности, в резултат на което отделните култури се опознават помежду си, отчитайки своето различие.
В тези опити за разсъждения следва да се посочи, че разглежданата теза за туризма като форма на междукултурен диалог включва в себе си идеята за културно възпроизводство.
Идеята произтича от факта, че, когато индивидът встъпва в диалог, той се променя, и резултатът от тази промяна е произведеното културно многообразие. Диалогът в туризма едновременно подчертава различието между културите, но заедно с това ги обединява чрез комуникацията между тях.
Дори ако разглеждаме връзката екскурзовод-турист, могат да се открият характерните черти на произтичащия между тях диалог, а именно – комуникацията оразличава страните, участващи в диалога.
Това разграничаване произвежда многообразие, което подчертава смисъла на културното възпроизводство. На практика културният туризъм и неговите форми са невъзможни без културните различия между отделните групи, общности и общества.
Устойчивото развитие в туризма се намира в пряка зависимост от културата. Комуникацията в сферата на туризма на ниво екскурзовод-турист, в случаите, когато е смислена и полезна и за двете страни, може да се разглежда като фактор за устойчиво развитие.
Предвид сложността на времето, в което живеем и проблемите, които съпътстват ежедневието ни, туризмът се явява като добра възможност за разнообразие чрез културно преживяване, което до голяма степен осмисля човешкото съществуване и го прави пълноценно.