Направи дарение на училище!

Автор: William Mclaughlin

Лично аз обичам холивудските исторически епоси независимо колко абсурдно неточни са те. Одобрявам всичко, което популяризира историята. Ключът към това да се наслаждавате на филмите и в същото време да извличате нещо с историческа стойност от тях е това да разберете кое филмите пресъздават правилно и кое грешно. За да сме наясно – тук става въпрос предимно за умишлен избор, а не за “филмови грешки“ като газовата уредба на колесницата от “Гладиатор“.

4. Преместване на бойното поле

Знаете ли кое би било интересно за гледане? Епична битка над мост. Близката борба за тактически важна област би могла да се превърне в напрегната екшън сцена. Филмът „Смело сърце“ имаше възможността да направи именно това при отразяването на  битката при Стърлинг, позната на повечето историци като битката при Стърлингския мост.

„Смело сърце“ прави тази битка доста епична, но също така изцяло изважда моста от картинката. В истинската история шотландците изчакали определен брой англичани да   пресекат тесния мост преди да атакуват и да победят изолираните англичани по-бързо, отколкото подкрепленията биха могли да пресекат от другата страна. Интелигентната тактика и интензивната борба за моста биха могли да допринесат за създаването на убедителна и точна сцена, но друг избор е надделял.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Атмосферата на битката на Александър Велики срещу индийския раджа Пор и неговите слонове е чудесно пресъздадена в биографичния филм за най-знаменития пълководец на всички времена. Битката е доста оспорвана и директно повлиява решението на Александър Велики да прекрати похода си. Единственият проблем е, че тя не се е водила в буйна гора, както е във филма. Всъщност битката се е провела в близост до река в район с равнини и кални полета.

Пор използва слонове и военни колесници – две оръжия, които трудно биха били използвани в гъстите гори, показани във филма. Филмът по безупречен начин показва прекрасен изглед към тактиката от битката при Гавгамела и би могъл да направи същото и с битката при Хидасп. Разходите по заснемането и специалните ефекти вероятно са повлияли върху това решение, но изобразената гъста гора е далеч от това, което всъщност е представлявала битката. Такъв вид преместване или преструктуриране на битките се среща често, най-вече въз основа на използваните локации за заснемане и разходите, а понякога резултатът е  грешна картина на историческите битки.

3. Епични речи, излагане на показ и еднакви униформи

Тези неща биха могли да се разглеждат заедно като такива, които целят филмите да бъдат по-гледаеми. Понякога са били произнасяни речи преди битка и дори древни  историци точно са записали такива речи, но често реалността е била леко различна. Речи преди битка като тези, които могат да бъдат видени в „Александър“ или „Смело сърце“, по-скоро биха били произнасяни в лагера, където по-голяма част от войската да ги чуе.

Типичният кадър на героя, застанал в средата на бойното поле, готов да поведе всички напред, е класическа сцена. Битките рядко са водени в такъв открит порядък, както е  показано във филмите, но дори да е било така, неподвижната мишена би била твърде привлекателна за стрелците или за други пехотинци на врага.

2. Удивителната лекота на убиване и осакатяване

Какъв е смисълът от броня във военните филми за Древността? Изглежда може да се забие нож право през нея, да се отсече цяла ръка, облечена в ризница, или да се пробие нагръдник с една единствена стрела. Най-добрата сцена, която олицетворява това, е в „Троя“, когато Хектор убива Менелай, за да защити брат си Парис. Мечът на Хектор промушва предната и задната част на бронята на Менелай, като преминава и през доста дебелия му торс.

1. Самоубийствени щурмове

Най-лошата черта на войните от Древността, пресъздавани на големия екран, несъмнено е пълната липса на загриженост към личната безопасност. Разбира се, това да си воин и да се впускаш в битка означава да рискуваш живота си, но във филмовите сцени умирането в името на кауза е издигнато на следващо ниво. Бойните редици се впускат бясно една срещу друга, като тотално разбъркват войниците си. Конете също препускат право към врага, като често се нанизват на някое копие.

Е, това едва ли се е случвало често. Древните воини не са били самоубийци, а само най-смелите или най-глупавите биха се впуснали във вражеската формация. Също така е било много трудно да накараш кон да щурмува нещо, което той възприема като плътна стена от хора, въпреки военното обучение, през което преминавали конете.

Реалността на битките всъщност е била множество плахи изстрели и поддържане на отбраната. Гръцките военни формации от хоплити почти винаги се измествали надясно по време на битка, тъй като войниците винаги търсели най-добрата защита, като се сгушвали зад щита на хоплита от дясната им страна. Римска бойна техника включвала бързо пробождане с нож, последвано от незабавно възобновяване на отбранителна позиция. Галите, както и други варвари, често се биели при по-открито пространство и по-голям риск, но малцина биха щурмували вражеските линии, за да бъдат обградени от противника.

Това не идва да рече, че не е имало подвизи на саможертвена храброст. Древните полеви битки често са спечелвани, след като смел воин е съумявал да се вклини във вражеските линии и да пропука формацията им. Специален римски медал се присъждал на първия воин, стъпил зад укрепленията на врага. Отличието било толкова високо ценено, защото актът е толкова опасен, че никой не искал да го направи. Филмът „Троя“ всъщност е свършил добра работа в запазването на донякъде реалистични бойни линии в първата голяма батална сцена пред стените на града, което е иронично, като се има предвид, че акцентът на войната е в героичните индивидуални битки един на един.

Превод: Цветелина Христова

Източник: War History Online

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!