Терапия с разреден въздух

На връх Еверест – 8848 метра – с всяка глътка въздух човек приема едва по ⅓ от кислорода, спрямо когато е на морското равнище.

 

Нашите органи и клетки умират без достатъчно кислород, но може да има и случаи, при които ограничаването му действително би ни помогнало да се излекуваме.

Разреденият въздух не е чужд на алпинистите Ралф Дуймовиц и Нанси Хансен, които заедно са достигнали върховете на всичките осем от най-високите планини в света. Но когато влязоха в камерата за хипоксия в Германския космически център (DLR) в Кьолн през май 2018 г., те все едно се изкачиха на един от най-високите върхове в кариерата си. След двуседмична аклиматизация те прекараха 16 дни, вдишвайки по-разреден въздух, отколкото в базовия лагер на Еверест – включително четири дни на еквивалент на 7112 метра над морското ниво. Което обаче е нищо в сравнение със „зоната на смъртта“ над 8000 метра, където липсата на кислород вече нарушава преценката на катерачите и увеличава риска от инфаркт и инсулт.

 


РЕКЛАМА:

***

Отново и отново двамата планинари – и тези, които ги наблюдават – се питаха дали да продължат, но го направиха.
Ако Дуймовиц и Хансен биха могли да покажат, че хората могат да понасят продължителни периоди на ниско съдържание на кислород, известни като хипоксия (от гръцки: hypo – малко, oxios – кислород), това би проправило пътя за още по-амбициозен експеримент: да се провери дали понякога може дори да е полезно за хората да се излагат на кислороден глад.

 

Това може да звучи странно. В крайна сметка нашите органи и тъкани се нуждаят от кислород. Наистина, крайно ниските нива на кислород при пациенти с COVID-19 объркват и паникьосват лекарите, а насоките за лечение препоръчват да им се даде допълнителен кислород. След инфаркт или инсулт на хората рутинно се дава и кислород, за да се гарантира, че тъканите им не умират.

 

И все пак, изненадващо, има намеци, че увреждания на сърцето и гръбначния мозък биха могли да се лекуват по-бързо, ако им липсва кислород. Възможно ли е поне в някои случаи да сме дишали твърде много от иначе жизненоважния кислород?

Телата ни са настроени да се адаптират към промените в наличността на кислород. Нобеловата награда за медицина за 2019 г. отиде при британски и американски изследователи, които идентифицираха ключови молекули, наречени хипоксия индуцируеми фактори (HIFs), които се умножават, когато приема на кислород е нисък. HIFs активират стотици гени и биохимични начини за подпомагане на справянето с кислородния дефицит.

 

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новият брой 148 на сп. Българска наука.
Подаряваме ти първите 41 стр. от брой 148 тук>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: