Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Автор: Христо Каменов, Професионална гимназия „Васил Димитров“, град Мадан

 

Резюме:


РЕКЛАМА:

***

В съвременното общество и реформирана образователна система се наблюдава трансформация на образователния модел чрез навлизането на нови технологии, но съществени остават водещите класически теории на обучението. В статията се разглеждат едни от фундаменталните теории, които проправят пътя на образованието и традициите в учебно-образователния процес. Теорията за бихевиоризма, когнитивната теория, теорията за коннективизма, теорията за колаборативизма, теорията за конструктивизма и една сравнително нова теория – тази за мултимедийното учене на Ричард Майер оказват дълбоко въздействие спрямо процесите в учебно-образователната среда. Теорията на бихевиоризма олицетворява два от ключовите принципи на позитивизма: познанието за света като естествен еволютивен процес и наблюдението като подход за разкриване на факторите и променливите на средата. Когнитивната теория се съсредоточава върху таксономията на Блуум и резултатите от всяко обучение, като се разглежда съзнанието като компютър. Бихевиоризмът, когнитивизмът и конструктивизмът са трите най-често използвани теории за обучение, използвани при създаването на учебни среди. Тези теории обаче са разработени по време, когато обучението не е било повлияно от технологиите. Теорията за мултимедийното учене спомага за по-задълбоченото осмисляне на учебния материал и за усъвършенстване на интерактивността и презентационните умения. XXI век е епохата на знанието, в която образованието има ключова социална и икономическа стойност и в която принципът за учене заради самото учене спомага за развиването на умения – комуникативни, социални, психоемоционални.

Ключови думи: бихевиоризъм, когнитивизъм, конструктивизъм, мултимедийно учене, колаборативизъм

 

ВЪВЕДЕНИЕ

XX век е период на разцвет и подем на различните педагогически и психологически школи, на теориите за учене, като образованието процъфтява и се завръща в своя, метафорично казано, век на Просвещението, където знанието е фундаментална предпоставка за развитието на индивида. Позитивизмът и възходът на научния метод оказват значително влияние върху нововъзникващите области на образованието. По-специално, отношението на психологията има приоритетно въздействие върху образованието, защото тази научна дисциплина изучава човешкото поведение и реакции и допринася за разгръщането на образователната психология в класните стаи.

В началото на XX век с възхода на съвременната наука и новите комуникационни технологии, скоростта на промяната се увеличава: идеите по-лесно се комуникират, разпространяват и обсъждат. Фройд, заедно със своите колеги, допринасят за възхода на психологията като емпирично поле и дисциплина. Нещо повече, до известна степен Фройдистката теория оказва влияние и довежда до първата теория на обучението – бихевиоризъм. Бихевиоризмът се появява като реакция срещу фройдисткия акцент върху несъзнателния ум и фройдистката употреба на интроспективен анализ и саморефлексии за изучаване на съзнанието. Бихевиоризмът застава като контрааргумент на тази позиция (Harasim, 2017, p. 33). 

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новият Брой 150 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 61 стр. от брой 150 тук>>