Направи дарение на училище!
Космическият телескоп Хъбъл на НАСА и наземната обсерватория Джемини на Хаваите, обединиха усилия с космическия апарат Джуно, за да изследват най-мощните бури в Слънчевата система, бушуващи на повече от 800 милиона километра оттук, на гигантската планета Юпитер.
Екип от учени, ръководен от Майкъл Уонг от Калифорнийския университет в Бъркли, включително Ейми Саймън от Центъра за космически полети на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, и Имке де Патер също от Калифорнийския университет, комбинират многовълнови наблюдения от Хъбъл и Джемини, с близки изображения от космическия апарат Джуно, орбитиращ около планетата гигант. По този начин ние придобиваме нови представи за бурното време в този далечен свят.
„Искаме да разберем как функционира атмосферата на Юпитер“, казва Уонг. “Това е мястото, където екипната работа на Джуно, Хъбъл и Джемини влиза в действие.”
Радио-светлинно шоу
Постоянните бури на Юпитер са с колосални размери в сравнение с тези на Земята, като гръмотевиците достигат 65 километра от основата до върха – пет пъти по-високи от типичните гръмотевици на Земята, а светкавиците проблясват до три пъти по-мощно от най-ярките мълнии на Земята.
Подобно на светкавиците тук на Земята, тези на Юпитер действат като радиопредаватели, изпращайки радиовълни, както и видима светлина, когато просветват по небето.
На всеки 53 дни Джуно се спуска ниско над бурята, засичайки радиосигнали, които след това могат да се използват за картографиране на гръмотевици дори от дневната страна на планетата или от дълбоки облаци, през които иначе не се виждат светкавици.
Цялата статия можете да прочетете в новия брой 132 на списанието. Изтеглете броя от тук.
(отвори ДЕМО – първите 31 стр.- брой 132 )
Над 100 стр. в брой 132 – вижте ги: https://nauka.bg/bgnauka132/