Направи дарение на училище!

Тъй като речевите и сеизмичните сигнали имат общи свойства, се използват техники за разпознаване на реч, за да се разбере какво ни говорят вулканите и кога могат да изригнат. Изображение – milito10 / Pixabay

Повече от 29 милиона души в световен мащаб живеят в радиус от 10 км около вулкани и възможността да се предвиди кога те ще изригнат или изхвърлят пепел във въздуха е жизненоважна за опазването на живота и здравето на тези хора.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Въпреки това, прогнозирането на поведението на вулканите е трудно, особено ако те са в режим на сън и наблюдението им може да бъде предизвикателство, тъй като вземането на проби или разполагането на оборудване представлява физическа опасност. И макар теоретичните модели да предвиждат сравнително точно как се държи даден вулкан, като се има предвид неговото местоположение, геологичен състав и поведението на земната магма под него (наред с други неща), все още има много неизвестни променливи – и всеки вулкан е уникален.

Сега учен от университета в Гранада (Испания), д-р Сукарело се стреми автоматично да анализира вулканичните дейности, за да разработи модели за ранно предупреждение, които да спасяват живота на хората, живеещи близо до вулкани.

През последното десетилетие методите за събиране на данни се подобриха значително с новото и по-чувствително оборудване и учените вече имат достъп до безпрецедентен набор от данни. Например, те имат достъп до информация в реално време за това как Земята се разклаща в близост до вулкана (сеизмична активност), разпространението на звукови вълни от дълбините на планетата, веществата, присъстващи във вулкана и как те се променят.

Обсерваториите на вулканите трябва да анализират големи количества данни за кратък период от време. „Необходими са по-бързи и безгрешни техники за събиране на такива данни“, казва д-р Сукарело.

Неговият проект VOLCANOWAVES, който включва учени от Испания, Обединеното кралство, Италия, Мексико и Аржентина, използва машинно обучение за идентифициране на модели в сеизмичната активност около даден вулкан, за да се предвиди кога или дали той ще избухне. По-специално, д-р Сукарело разглежда нискочестотните събития, като вулканични трептения, които обикновено са свързани с движението на магма в рамките на кухините под вулкана.

През последното десетилетие приложението на машинното обучение за идентифициране на модели беше използвано само в разпознаването на речта, но сега учените го използват за прогнозиране на поведението на вулканите. „Въпреки че тези области се различават значително по отношение на контекста и източника, обектът на анализа е един и същ – проучването на хармониите им във времето в търсене на модели“, каза д-р Сукарело.

Основният резултат на проекта ще бъде набор от алгоритми, които ще бъдат завършени, когато проектът приключи по-късно тази година, и той се надява те да бъдат широко използвани в научната общност за ежедневно наблюдение на вулкани.

Цялата статия можете да прочетете в новия брой 133 на списанието. Изтеглете броя с абонамент за 2,50 лв. на месец. ВИЖ ПОВЕЧЕ ТУК >>

Абонаментът за списанието помага за развитието на целия проект, като получавате в рамките на една година над 11 броя и достъп до уникално съдържание, което е достъпно само за тези от вас, които са се абонирали: научете повече тук.  

Източник: horizon-magazine.eu

Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!