Светът на биоинженерството

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Снимка 1.  Zorse – (смеска между кон и зебра), Beefallo – (крава и бивол), Liger – (тигър и лъв – най-голямата котка на Земята), Geep – (коза и овца).

Може да звучи като сценарий на научно-фантастичен филм, но технологиите за създаването на различни биологични хибриди вече чукат на вратата ни и е изключително важно да преценим как да процедираме като едно глобално общество. Биоинженерството в неговата си същност означава промяна на самата сърцевина и структура на същества, екосистеми и рано или късно – целостта на природата. Решенията, които се очаква да вземем, биха били едни от най-определящите за развитието на човечеството. Ежедневни неща, които сме имали за даденост до сега, могат да се окажат коренно различни в рамките дори на години. Това определено ни поставя в съдбоносна ера, където е все по-лесно човешката несръчност и необмисленост да доведат до нашето изтриване от лицето на Земята. Нужни са малки и внимателни крачки по правилния път към бъдещето.

Ключови думи: биоинженерство, генно  модифициране, генетично модифицирани организми, генно инженерство, CRISPR технология, ГМО, биотехнология.

През историята на нашата планета има три големи вълни на еволюция. Първата е била разгадана от Чарлз Дарвин през 1859 г. С книгата му „За произхода на видовете“. Както знаем, полезните произволни генни мутации на видове, населяващи определени екологични ниши с определени условия, биват запазвани от натиска на средата. Впоследствие човекът видоизменя средата, в която еволюира, създавайки цивилизацията. Сега се намираме в ера, в която вече имаме способността целенасочено да видоизменяме физиологичната форма на обитателите на нашата планета.

Jennifer Doudna и Emmanuelle Charpentier разработват техника за генно редактиране наречена CRISPRCas9през 2012 г.[1] Технологията CRISPR е простичък, но изключително силен инструмент за редактиране на гени. Той позволява на изследователите лесно да видоизменят ДНК поредиците и да модифицират генните функции. Едни от многото му потенциални приложения включват коригирането на генетични дефекти, лекуването и предотвратяването на разрастващи се болести, подобряването на земеделски култури, въпреки че широката общност и дори някои учени, изглежда, са по-заинтересовани от научно-фантастичните възможности на това откритие.


РЕКЛАМА:

***

Цялата статия е публикувана в брой 117 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!