Стивън Хокинг никога не е летял в Космоса, но той пренесе там цялото човечество

Стивън Хокинг е най-известен с постиженията си в квантовата механика, особено в областта, касаеща разбиранията за черните дупки и изграждането на голямата картина за Космоса пред обществото в серия от бестселъри. Теоретичният физик, който почина на 14 март (на 76-годишна възраст) периодично акцентира, че човечеството трябва да разширява познанията си отвъд своята родна планета – в противен случай е застрашено от изчезване. „Аз вярвам, че дългосрочното бъдеще на човечеството е Космосът”, казва Хокинг в свое интервю. „Би било достатъчно трудно да предотвратим бедствията на планетата Земя в следващите 100 години, какво остава за следващите хиляда или милион. Човешката раса не трябва да разчита само на един план или на една планета. Да се надяваме, че ще успеем да се предпазим преди да е станало твърде късно.“

Той повтаря това си твърдение при всяка удобна възможност. Например на конференцията в Норвегия през юни 2017, Хокинг казва: „Когато се чувстваме притиснати в своето пространство, възможните места са другите светове. Време е да изучим нашата Слънчева система. Възпроизводството ни и разпространението на знанията ни, може би са от нещата, които ще ни спасят от самите себе си. Аз съм убеден, че хората се нуждаят да надграждат мислите си извън знанията си за Земята.”

Съвременният  учен в областта на космическите изследвания не говори само по тази тема. Хокинг влага 100 милиона долара в Борда на проекта Breakthrough Starshot, за начинание, което има за цел да стартира група от малки сонди с размери от няколко сантиметра и оборудвани с големи “светлоотразителни” платна, които да изпрати до други звездни системи.

Ако всичко се движи по план, може би тези космически апарати до 20 години ще могат да достигнат до Алфа Кентавър – най-близкия съсед на слънцето, който приютява потенциално обитаема планета.


РЕКЛАМА:

***

Хокинг също помогна за обявяването на съществуването на Breakthrough Starshot през април 2016 г. Ако всичко върви добре, казват представителите на проекта, който е спонсориран от руския по националност милиардер Юри Милнер, първите космически апарати могат да бъдат изстреляни в близките 30 години.

Цялата статия е публикувана в брой 107 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.: