Направи дарение на училище!

Автор: гл. ас. д-р Лъчезар Томов

Бизнесът в България отвори темата за „клас прослужено време“, което представлява надбавка към заплатата, пропорционална на годините стаж, като дискриминационна и вредна за икономиката мярка. Младите, кадърни специалисти са ощетени спрямо възрастните некадърни работници, чиято основна заслуга е, че са на същата работа от години. Спорът разкри базово незнание на теория на вероятностите и статистика у работодателите у нас. Това не е нещо специално, а масов проблем в западните държави, дължащ се на схващанията на класическия либерализъм за рационалния, безпогрешен човек и детерминистичната природа на събитията. Младите носят новото, което напълно отрича старото, без да наследи нищо от него, те носят духа на текущата година и по нея биват оценявани, а тези с най-слабо представяне и уволнявани – на Фиг.1. Всичко е само сега и историята няма значение. Опитът няма значение. Подобно мислене напълно отрича обективно съществуващата вариация в представянето на хората (на Фиг.2), която обезсмисля годишното оценяване и го превръща в лотария, както и наградите за максималните постижения. Максималното в условията на неопределеност е случайно – определя се от дисперсията на разпределението, от разпръскването на данните около средната стойност. Текущото носи както информация, така и шум, а колкото дисперсията е по-голяма, толкова по-малко информация носи една данна, един период или една година.

Древните поговорки като Tempus omnia vulnera sanat („Времето лекува всички рани“) и Veritatem dies aperit („Времето разкрива истината“) са отражение на знанието, че най-надеждният показател за качествата на човек е неговият опит. Оцеляването е единственият успех, който Природата зачита и е в основата на естествения отбор. Информацията се натрупва с времето, а шумът се изглажда – като цяло по-дългите периоди разкриват повече истина. Мисленето в настоящето, а не в историческа перспектива, в събития, а не в процеси, носи илюзия за знание и фалшиви евристики за оценяване. Фигура 2 показва това – месечната оценка се различава драматично, но ако направим графика на годишната оценка като съберем представянето по месеци, дисперсията ще е по-малка, а ако направим на по-големи периоди – още по-малка. Преминаването от годишна към десетгодишна оценка ще разкрие съвсем различна картина.

Илюзията за детерминистичност кара мениджърите и акционерите да приписват каузалност на напълно случайни взаимодействия и да взимат решения по последни данни (по последното тримесечие), което може да превърне целенасоченото движение в блуждаене. Пример за първото е история, разказвана от психолога и носител на Нобелова награда по икономика Даниел Канеман, който е бил инструктор на инструкторите на пилоти в Израелските военно-въздушни сили (или метаинструктор на пилоти). Той им обяснил, че изследванията в психологията показват как наградите имат по-голямо значение от наказанията при стимулиране на поведението, но срещнал следното възражение от един от тях:

• Когато мой пилот лети особено добре и аз го похваля, на другия ден се представя по-зле, но ако лети много зле и му се скарам, на другия ден се справя по-добре. Наказанията работят по-добре от наградите…

Четете повече тук!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!

Разбери повече за БГ Наука:

***