Стажът като индикатор за успех

Стажът като индикатор за успех

Автор:

гл. ас. д-р Лъчезар Томов

Списание „Българска наука“

брой 104, демември 2017 г.

ISSN: 1314-1031

 

Abstract:

Бизнесът в България отвори темата за „клас прослужено време“, което представлява надбавка към заплатата, пропорционална на годините стаж, като дискриминационна и вредна за икономиката мярка. Младите, кадърни специалисти са ощетени спрямо възрастните некадърни работници, чиято основна заслуга е, че са на същата работа от години. Спорът разкри базово незнание на теория на вероятностите и статистика у работодателите у нас. Това не е нещо специално, а масов проблем в западните държави, дължащ се на схващанията на класическия либерализъм за рационалния, безпогрешен човек и детерминистичната природа на събитията. Младите носят новото, което напълно отрича старото, без да наследи нищо от него, те носят духа на текущата година и по нея биват оценявани, а тези с най-слабо представяне и уволнявани – на Фиг.1. Всичко е само сега и историята няма значение. Опитът няма значение. Подобно мислене напълно отрича обективно съществуващата вариация в представянето на хората (на Фиг.2), която обезсмисля годишното оценяване и го превръща в лотария, както и наградите за максималните постижения. Максималното в условията на неопределеност е случайно – определя се от дисперсията на разпределението, от разпръскването на данните около средната стойност. Текущото носи както информация, така и шум, а колкото дисперсията е по-голяма, толкова по-малко информация носи една данна, един период или една година.

 

Ключови думи:

стаж, работа, развитие, 

 

READ ARTICLE