Автор: Силвия Тодорова, докторант в катедра „Творчески индустрии и интелектуална собственост”, Бизнес Факултет, УНСС

РЕЗЮМЕ

Предмет на настоящата статия са лицензионните договори за марки и промишлени дизайни, закрилящи бизнес идентификаторите на фирмата. В статията е представена авторска концепция за същността и видовете бизнес идентификатори на фирмата в контекста на интелектуалната собственост и са изведени основните характеристики и спецификите при лицензионните договори за марки и промишлени дизайни, закрилящи бизнес идентификаторите.

 Ключови думи: лицензионни договори, марки, промишлени дизайни, бизнес идентификатори

Бъди спасител на науката:

Същност на бизнес идентификаторите

Бизнес идентификаторите на фирмата са комбинация от графични и цветови изображения, езикови значения и цифрови решения в реална или дигитална среда, чрез които фирмата и нейните продукти се позиционират на пазара и се диференцират от останалите бизнес субекти и бизнес резултати.

Разграничаваме четири основни групи бизнес идентификатори според различните класификационни критерии, а именно[1]:

1. Според изразните средства – буквено-цифрени, графични, цветови, пространствени, съчетани/комбинирани като думи, слогани, лога, рисунки и др.
2. Според носителя – конвенционални /материално веществен характер/ (буквено-цифрени, графични, съчетани и др.) и дигитални/модерни (домейн имена, уебсайт, главна уебстраница и подстраници, екрани за монитори, икони, емотикони, банери, и др.)
3. Според степенна на значимост за фирмата – основни (лого, фирмено наименование, домейн име и уебстайт) и допълнителни (опаковки; етикети; слогани; специфичен шрифт на изписване; фирмени цветове, интериор и екстериор, фирмените облекла, фирмените документи и рекламни материали).
4. Според наличието/отсъствието на закрила в областта на индустриалната собственост – нерегистрирани (ползващи авторскоправна закрила в определени случаи) и регистрирани.
5. Други – ароматни, позиционни, холограмни.

Изброените бизнес идентификатори на фирмата, при определени условия, могат да получат закрила като марки и/или промишлени дизайни, с цел получаване на изключително право върху тях и реализиране на икономическа изгода. Бизнес идентификаторите, които успешно преминат през процедурата по регистрация като марка и/или промишлен дизайн, могат да бъдат икономически реализирани по два начина:

• чрез използване от самия притежател, носител на изключително право;
• чрез използване от физически или юридически лица на основата на сключен лицензионен договор с правопритежателя. Тук не разглеждаме възможността за покупко-продажба, тъй като при нея е на лице отчуждаване на собствеността върху бизнес идентификатора.

Поради уникалния характер на интелектуалните продукти, посочените два начина не са взаимно изключващи се, напротив – правопритежателят има възможността да разреши на трети лица да използват обекта на индустриална собственост при определени условия, като в същото време не губи собственост върху него и също има право да го използва. Нещо повече, „купувач” на лицензията може да не е едно, а неограничен брой лица, като всяко от тях наред със собственика (патентопритежателя) ползва едновременно потребителската стойност на лицензирания интелектуален продукт. Точно този тип сделки са характерни и присъщи единствено за обектите на интелектуална собственост.

Лицензионната търговия с бизнес идентификатори, защитени като индустриална собственост, се осъществява посредством сключването на лицензионни договори. Лицензионните договори са такива договори, при които се предоставя лицензия за защитен обект на индустриална собственост: изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, търговска марка и др. Думата „лицензия“ сама по себе си означава „разрешение“, а в контекста на търговското право – „разрешение за ползване“. Поради предмета на изследването, по-надолу ще се фокусираме върху анализ на лицензионни договори за марки и промишлени дизайни и спецификите при лицензиране на защитени бизнес идентификатори на фирмата.

Основни характеристики на лицензионните договори за марки и промишлени дизайни

Преди да бъдат изведени спецификите на лицензионните договори за марки и промишлени дизайни закрилящи бизнес идентификаторите на фирмата, следва да разгледаме техните основни характеристики.

1. Същност на лицензионния договор

Специална разпоредба относно лицензионните договори за марки е включена в чл. 22 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО): „Притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.”

Прочетете цялата статия тук!