Смъртоносните наводнения в Европа оставиха учените зашеметени

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Въпреки подобренията, прогнозите за наводнения понякога не успяват да отсеят рисковите спрямо по-незначителните.

Четири дни преди смъртоносните наводнения, които обхванаха Западна Германия и части от Белгия през юли, Хана Клоук (хидролог и прогнозист на наводненията от Университета в Рединг) вижда прогноза за екстремен дъжд в общоевропейската система за предупреждение за наводнения, към която тя принадлежи. Изследователите „глупаво се поздравяваха, че прогнозираме нещо толкова рано… Предположението беше, че това би било наистина полезно“, казва тя. Вместо това тя беше зашеметена да види сцени на опустошение и смърт въпреки изобилните предупреждения. „Не бива да виждаме този брой хора, умиращи през 2021 г. от наводнения. Това просто не трябва да се случва.“

След като размерът на разрушенията стана ясен, европейските учени се чудеха как подобни щети могат да настъпят в едни от най-богатите и технологично напреднали страни в света, въпреки големите инвестиции в прогнозирането и подготовката за наводненията, катализирани от предишни наводнения.
Сега те проучват дали изменението на климата е подпомогнало бедствието – и какво би могло да означава това за в бъдеще.

На 13 юли интензивните бури доведоха до валежи от 15 сантиметра дъжд за 24 часа, в резултат на което придошлите потоци завлякоха къщи, автомобили и предизвикаха масивни свлачища. Най-малко 196 души са загинали вследствие на това бедствие – 165 в Германия и 31 в Белгия, според първоначалните данни. На 18 юли германският канцлер Ангела Меркел посети пострадалия град Аденау. Сцената беше „ужасяваща“, каза тогава тя. „Немският език едва успява да опише опустошението.“ Същия ден още наводнения удариха Бавария, в Южна Германия.

Изследователите тепърва започват да разкриват сложната мрежа от климатични, хидрологични и социални фактори, допринесли за катастрофата.
Но те вече имат предвид някои заподозрени фактори, включително затоплящият се климат, който може да засили дъждовните бури; и европейските планове за бедствия, които са съсредоточени само върху големите реки, а не върху най-силно засегнатите от бурите притоци.


РЕКЛАМА:

***

Цялата статия, както и още много други можете да прочетете в новия брой 147 на сп. Българска Наука

Подаряваме ти първите 46 стр. от брой 147 тук>>