Търсене
Close this search box.

Системата Хауала и трайното й навлизане в България и Европа

Системата Хауала и трайното й навлизане в България и Европа

Системата Хауала и трайното й навлизане в България и Европа

Системата Хауала и трайното й навлизане в България и Европа


Направи дарение на училище!



***

Автор: Д-р Гергана Йорданова

I част

 

Нарастването на миграционния поток към Европа и усложнената геополитическа обстановка в Близкия Изток след 2011 г. генерираха ново предизвикателство пред икономическата и финансовата сигурност на България – навлизането и разрастването на древната система за парични преводи „Хауала“ на територията на нашата страна. По данни на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, публикувани в Годишните доклади за дейността на дирекцията през 2013 и 2014 г. [1], първите финансови транзакции от този тип, регистрирани у нас, са извършени в края на 2013 г. По-голямата част от постъпилата информация за тях е по сведения на партньорски служби. Друга част е генерирана от българското финансово-разузнавателно звено на база частични съвпадения с имената на лица, идентифицирани в ограничителните списъци на ЕС и Бюрото за контрол на чуждестранните активи на САЩ, както и с имена на лица от държави, попадащи в по-рискова категория.

От посочените документални източници, както и по публикации в медиите става ясно, че естеството и начинът на извършване на посочените по-горе операции в преобладаващата си част създава предпоставки и условия за обосноваване на хипотези за извършени „Хауала“ транзакции. При засилен мониторинг от страна на финансово-разузнавателното звено на България са засечени много на брой парични преводи на малки по номинал суми, в едни и същи дни, от различни или близки географски локации, от голяма група физически лица без видима родствена или търговска връзка помежду им. Една част от наблюдаваните лица е със статут на бежанци от Сирия, друга – в процес на получаване на такъв. Трета група хора са нелегалните икономически мигранти от Ирак, Иран, Афганистан, Гана, Тунис, Алжир, Либия, Египет, Пакистан и др. Идентифицирани са и лица, които са транзитно преминаващи през територията на Република България към Западна Европа.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Именно маркираните по-горе обстоятелства, както и тенденцията на трайно навлизане на ислямското банкиране в Европа през последните години, дават основания на българското финансово-разузнавателно звено да обоснове аргументираното предположение, че в една част от наблюдаваните оперативни случаи действително става въпрос за извършен сетълмент на пари без движение във връзка с изградени схеми от типа „Хауала“ по смисъла на Шариатската финансова система, произхождаща и действаща предимно в Арабския свят.

 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ „ХАУАЛА“ И „ХУНДИ“?

 

„Хáуала“ (в арабски حِوالة‎) означава „превод, прехвърляне; превод на средства; чек, депозитарна разписка“ и други производни, свързани с промяна на собственост или състояние. Коренът (h-w-l) произлиза от трите основни смислово-образуващи думи, които в арабската граматика създават различни семантични понятия – думи за „промяна“, „замяна“, „обмен“, „прехвърляне“. Когато думата „хауала“ от арабски език навлиза в езика хинди (в Индия той се изписва с азбуката „девентари“, а в Пакистан, където езикът е известен като урду, се изписва с арабската азбука), тя запазва първоначалното си значение на „паричен превод“. Същевременно, напълно естествено понятието и действието, което то обозначава, придобиват допълнителни значения като „доверие“, производни от горното значение на думата. Всичко това е показателно за начина, по който се обогатява, съществува и функционира „Хауала“ като система.

Другата дума, „хунди“ (от санскрит ਹੁੰਡੀ), има битност в региона на Средния Изток, произлиза от санскритския корен на езика „хинди“ и означава „събиране, колекциониране; предаване, отдаване“ и др., обозначавайки същото, както „хауала“ в арабския.

В значенията си думите „хауала“ (в европейските езици е приела транскрипцията и се изговаря като „хавала“, Hawala, Havala) и „хунди“ се използват за описание на древна система за прехвърляне на парични средства, съществувала дълги години в Индия още преди Христа.

Като „Хауала“ системата е повлияна от класическия ислямски закон на Шариата. Спомената е за първи път в текстовете на “Uṣūl al-fiqh” (на арабски أصول الفقه) – „Принципи на ислямската юриспруденция“ (теория, философия и законност на ислямското право) от началото на VIII век след Христа. Фикх Al Mua`malat (Напомняне „Справочник за (финансови) взаимоотношения“), фетва на Аятолах Аl Uzama Syed Ali alHusaini Seestani казва: „В случай че длъжник насочи своя кредитор да потърси задължението си към трето лице и кредиторът приеме това споразумение, то третото лице, след приключване на всички условия, става длъжник. След това кредиторът няма право да изиска дълга си от първия длъжник (2298)“[2] (след получаване на съгласието от третото лице, бел. мой).

Предполага се, че системата „Хауала“ се развива и разраства поради необходимостта от финансиране на търговията на дълги разстояния между възникващите търговски центрове през ранното Средновековие. Първи използвали Хауала-та предприемчивите търговци – керванджии, пътуващи по Великия Път на коприната между Източна Азия (Китай) и Средиземноморието. За тях системата е имала две основни предимства. На първо място, тя им служела като ефикасно средство за пренасяне на големи суми пари в брой на дълги разстояния. По този начин те се защитавали от разбойническите нападения и се освобождавали от задължението да пренасят със себе си голямо количество злато и скъпоценни камъни като средство за разплащане. Търговците не изминавали целия път (над 6 хил. км). На разстояние 10-15 км пътят разполагал със специално изградени места за търговия и размяна, вкл. и с „офис“ на системата „Хауала“.

На второ място, системата действала на принципа „отложено плащане срещу гаранция“, понеже фактическото разплащане между контрагентите се осъществявало не в момента на физическото прехвърляне (размяна) на стоките, а след това, според възможностите на страните и изграденото доверие между тях.

Именно като философия на монетарната система системата „Хауала“ повлияла активно върху развитието на гражданските и търговски отношения през Средновековието, обличайки ги за първи път в съответната законодателна форма. Във функциите си на средство за трансфер на пари в брой и на метод за отложено плащане срещу гаранция, Хауала „мигрирала“ към Европа и оказала ползотворно влияние върху търговските връзки на знаменитите италиански средиземноморски градове-републики Венеция, Генуа, Флоренция и Милано с Близкия Изток, Персия и далечния Изток. Благодарение на „Хауала“ за първи път в търговската практика на Стария континент била въведена възможността за легално прехвърляне на дълг, която до този момент била абсолютно непозната в римското право [3]. Това улеснило изключително много италианските средновековни търговци, защото им дало възможност да погасяват задълженията си чрез поръчител и така да разширят мащабите на търговията си. В последствие агентството по търговски дългове се пренесло и в гражданско-правните отношения като поръчителство по сделки с недвижими имоти.

От там в съвременното банково дело, в търговското и в облигационното право са останали производните думи aval (френски) и avallo(италиански) като „поръчителство, гаранция по дълг“. По същия начин са достигнали до нас и думите „хауаладар/хаваладар“ (от персийски – „човек, пълен с доверие“) и „потедар“ като синоним на „посредник, доверено лице, поръчител, гарант“ и като нарицателно за „човек, на когото може да се има високо доверие“.

Извънредно голям тласък за активното внедряване и развитие на системата „Хауала“ в Европа допринесли Кръстоносните походи за Освобождаване на Светите земи (IX – XI в.). Със системата рицарите се запознали още по време на Първия кръстоносен поход до Йерусалим (1095 – 1099 г.) За тях тя се оказала удобно, лесно и надеждно средство за пренасяне към Европа на натрупаните (плячкосани и заграбени) ценности.

През 1770 г. в Калкута била основана Банката на Британската Източноиндийска компания. Целта на новата кредитна институция била да прекрати нерегламентираните банкоподобни операции на сарафи и хауаладари и за защити икономическите и финансови интереси на Английската корона в търговията с Индия, вкл. и като ги монополизира (по подобие на икономическата дейност на търговското дружество). Опитът обаче се оказал неуспешен. Банката на Източноиндийската компания не само че не унищожила „Хауала“ бизнеса, а тъкмо обратното – съдействала за развиване на системата от посредници и утвърждаването й като гъвкав инструмент на паричния пазар.

През ХХ в., по време на II-та Индокитайска война (т. нар. Виетнамска война, 1975 г.) много американски войници използвали свободно „Хауала“ услугата на индийските търговци в Сайгон. За тях тя се оказала бърз и сигурен начин за изпращане на пари на семействата им в Щатите, при това с големи отстъпки в комисионите.

Поради изброените обстоятелства системата „Хауала“ и западният тип банкиране продължават да съществуват и функционират успешно като паралелни системи за парични преводи и в наши дни макар под различни наименования. В Афганистан, Дубай, Индия те са познати като „хунди“. В Ирак, Иран, Пакистан, северните провинции на Мали, Сомалия, Тайланд – „фен-куен“. Във Филипините системата е позната под името „падала“, в Хонконг – като „хуи-куан“. В някои части на Китай „Хавала“ всъщност се нарича „фен-куан“, т.е. „летящите пари“ (букв. превод) [4].

По своя modus operandi системата „Хауала“ представлява добре изградена стройна йерархично-мрежова структура от посредници. Наричат се „хауаладари“ или „потедари“. В условията на конспиративност те изпълняват функцията на сарафи и брокери на пари между лица, резиденти на различни държави, без да се извършва физическо прехвърляне (доставка) на самите парични средства. Принципът на трансферния механизъм се осъществява по силата на изграденото абсолютно доверие между тях и клиентите им, най-често по роднински или търговски връзки, а така също и в зависимост от прослойката, клана и етническата група, към която принадлежат. Самите посредници имат дребен паралелен бизнес, който „изсветлява“ „Хауала“-та им и ги прави относително защитени. За някои хауаладари изпращането и получаването на пари по този начин е не просто бизнес, а семейно занимание от десетилетия. По данни на Интерпол в Пакистан съществува фамилия, занимаваща се с „Хауала“ вече три столетия!

Хауаладари – талибани от Афганистан
Снимка: Интернет, Ройтерс

Съществуват множество предимства на прехвърлянето на средства чрез алтернативната система за парични преводи „Хауала“:

  • Системата е лишена от бюрократизъм и формализъм – няма регулаторни или законови изисквания, парите се предават без да се подписват и подпечатват каквито и да било счетоводни документи, без да се „набиват на очи“ и без да оставят хартиени или електронни „следи“ (пълна анонимност);
  • Трансферът се реализира буквално светкавично – достатъчно е едно телефонно обаждане, изпращане на факс или мейл или провеждане на разговор с две-три кодови думи. Най-краткият Хауала превод отнема едва 10 минути! Най-дългият – максимум 48 часа!;
  • Хауаладарът работи без работно време – всеки ден в седмицата, 365 дни в годината, до всяка точка на планетата, където има друг хауаладар;
  • Не се начисляват такси, комисиони, лихви и данъци – страните по сделката спазват стриктно забраната за предявяване на лихва съгласно Шариата и Корана („Този, който приеме лихва, не може да бъде спасен понеже възкръсва, унижен от докосването на Дявола“ – Сура Ал Бакарах II 275-276);
  • Комисионата като „цена“ на услугата е символична – под 1% на номинал, фиксирана сума според обема на превода или за сметка на маржа при превалутирането на парите в местната единица;
  • Не се декларират произход и предназначение на средствата;
  • Не се използват банкови сметки и кореспондентски банки – сделката се извършва в брой;
  • Изградена е висока степен на доверие – „тайната на превода“ си остава тайна, страните си имат доверие и не подписват документи. Те си вярват и спазват инджмите на Шариатските финанси;
  • Системата е лесна за използване и от ниско образовани и неграмотни хора – не е необходимо подписването на разписки и счетоводни ордери. Не е необходим документ за самоличност понеже самоличността на клиента не се снема от хауаладара. Това позволява на лицата по сделката да останат анонимни, а самата сделка да не се регистрира;
  • Мрежата от хауаладари е разпространена навсякъде по света – най-силно концентрирана обаче е в селата в Близкия и Среден Изток, където живее преобладаващата част от населението – клиент на системата;
  • Културните, етнически и религиозни особености на клиентския профил и местните традиции улесняват бързото и широко проникване на системата Хауала сред населението – обикновено по-голямата част от получателите на пари в Близкия и Среден Изток са съпруги на имигрантите, които заради местните традиции водят затворен начин на живот, нямат право да общуват с мъже (с изключение на хауаладара, който се ползва с високо доверие във фамилията и е като част от семейството), необразовани и неграмотни те не познават традиционните банкови продукти и услуги и не са обучени да ги използват;
  • Хауаладарите са синоним на честност и почтеност – ползват се с високо доверие сред своите „клиенти“, както и между другите хауаладари, с които участват в една мрежа; счита се за недопустимо да излъжат; умеят да пазят тайната на превода;

Именно заради тези ключови предимства системата „Хауала“ се използва масово. Според Шаукут Азиз, бивш финансов министър на Ислямска Република Пакистан и бивш вицепрезидент на Citi Bank New York, всяка година между 2 и 5 млрд. щатски долари влизат в страната чрез тази паралелна парична система. Тези „сетълмент“ обеми са в пъти повече от чуждестранните преводи, изпратени през традиционната банкова и платежна системи в страната [5]. Според Интерпол сумите, пренасяни чрез системата „Хауала“ в Индия възлизат на 40% от БВП на страната. Заради неформалният и в някои случаи незаконен характер на тази система и липсата на счетоводни записи за извършените транзакции е трудно да се фиксира точният сетълмент обем, макроикономическите му проекции и влиянието му върху финансовата и икономическа сигурност на държавите, на чиято територия се развива успешно „Хауала“ бизнесът.

 

Хунди записка за 2500 индийски рупии

Източник: Интернет, Уикипедия

От юридическа гледна точка е налице проблем със законния характер на тези парични преводи. На Изток те са най-лесният и бърз начин за превеждане на емигрантските пари за издръжката на семействата и не представляват проблем за местните юрисдикции. Същевременно обаче те са и средство за изпиране на „мръсните пари“, получени от трафика на наркотици и други криминални дейности в района на „Хауала триъгълника“ (Пакистан, Индия и Персийския залив). Различната технологична природа на системата Хауала като механизъм за клиринг, сетълмент и доставка на пари, несъответстваща на банковия надзор, на надзора върху платежните и сетълмент системи и над системите за паричните преводи в Западния свят я превръщат в реално действаща престъпна схема и в мишена за засилено наблюдение от страна на компетентните национални и международни финансово-разузнавателни органи.

Именно заради различията в юрисдикциите и правните системи по света системата „Хауала“ е предпочитан начин за обмен на парични средства между лица, които „не искат да правят впечатление“ и „не желаят да оставят следи“. Последното важи с особена сила при редица забранени от закона дейности:

  • Производство и трафик на наркотици и опиум;
  • Производство и трафик на незаконно оръжие и боеприпаси;
  • Пране на пари от всички неназовани източници;
  • Финансиране на радикални и терористични групировки;
  • Увеличаване на присъствието и активността на екстремистки джихадистки групировки и стимулиране на бойния им опит;
  • Финансиране разпространението на ислямизма (политическият ислям) вместо на исляма (монотеистичната религия);
  • Финансиране на процеса на засилено присъствие на компактните уахабитски ислямистки групировки (напр. „Ал Уакф ал Ислами”) с цел налагане на салафизма и принципите на Шаритската държава;
  • Финансиране разпространението и проповядването на религиозна омраза;

Афганистански мъже на маковото поле

Източник:

http://www.rollingstone.com/politics/news/afghanistan-the-making-of-a-narco-state-20141204

 

Очертаните основни направления показват причината, поради която фокусът на ислямистки терористични организации (и особено на екстремистките джихадистки групировки в тях) като „Ал Каеда“, свързаният с нея „Джабхат ан-Нусра“, „Ислямска държава в Ирак и Леванта/Шаам“, „Бригадите на мъчениците от Ал-Акса“, „Ал Уакф ал Ислями“, „Ал-Ифта“, „Палестинският ислямски джихад“ и др. е насочен именно към системата „Хауала“. Имайки предвид засиления натиск върху тях от страна на глобалната антитерористична общност след 09/11 и блокиране на авоарите им в западни банки, те са принудени да се преориентират към използването на алтернативна форма на платежните системи в Европа, САЩ и Азия. Такава възможност за тях се явява именно „Хауала“.

Следствие на засиления мониторинг върху тези в някои американски щати системата „Хауала“ вече е официално призната като незаконна и правно дефинирана като типология за изпиране на пари [6] в САЩ. Според Заключителния доклад на националната комисия за терористичните атаки срещу Америка (Докладът на Комисията за 11/9) от 22.07.2004 г. част от средствата, необходими за финансовото обезпечаване на подготовката и реализацията на атентатите на 11/9 е трансферирана чрез нелегални небанкови парични преводи и реализиран сетълмент от типа „Хауала“. Самото нападение над Кулите близнаци обаче не е извършено въз основа на финансиране посредством „Хауала“, а чрез междубанкови парични преводи до офиса във Флорида на The Sun Trust Bank. Докладът уличава Бин Ладен в използването на стройна система от хауаладари, за да изпраща пари на агентите си извън Афганистан.

В резултат на извършените разследвания и засиления натиск от властите в Америка за въвеждане на редица инициативи, мерки и действия за борба срещу изпирането на пари в световен мащаб множество мрежи от хауаладари са разкрити и окончателно разбити, а срещу хауаладарите са образувани наказателни производства за пране на пари в особено големи размери. Съставен е черен списък на „Хауала“ компании, чиито активи и финансово обезпечение подлежат на незабавно замразяване и постоянно наблюдение.

Във връзка с това през ноември 2001 г. правителството на Джордж Буш-младши замразява активи на „Ал-Баракат“ и арестува по-голямата част от хауаладарите в мрежата. До началото на 2003 г. са разкрити 4 наказателни производства срещу тях, но в последствие нито едно не доказва пряко финансиране на терористи и радикална дейност в полза на „Ал-Каеда“, каквито са първоначалните съмнения. През август 2006 г. са освободени и последните хауаладари от мрежата на„Ал-Баракат“. През октомври 2009 г. офисът на компанията в Швеция е изваден от забранителния списък на ООН с терористичните организации, а банковите му сметки – деблокирани. Според Шведското национално радио ООН не дава аргументация защо е решила да извади от забранителния списък точно шведския офис на компанията. Според анализатори това решение е продиктувано от промяната в позицията на ЕС към организациите, които бързо и лесно биват включвани в забранителния списък на ООН без да има реални доказателства за забранена от закона дейност. През февруари 2012 г. с решение на Съвета за сигурност на ООН „Ал-Баракат“ и всички 17 нейни дъщерни компании са окончателно извадени от черния списък на терористи, но част от активите им остават замразени и до днес. Делото срещу компанията е окончателно приключено, а тя е официално заличена от Групата за санкции срещу „Ал-Каеда“ към Съвета за сигурност заедно с цялата мрежа от ключови дъщерни компании по отрасли  (Barakat Bank of Somalia, Al-Barakat Exchange и Barakat Telecommunications Company). Въведени са нови, по-рестриктивни изисквания при откриването на банкова сметка и превод на пари в САЩ.

През януари 2010 г. офисът на The New Ansari Exchange в Кабул е затворен от The Sensitive Investigative Unit (звеното за разследване на корупцията в Афганистан) по подозрения за участие в изпирането на над 3 млрд. долара недекларирана печалба на талибаните от търговията с опиум, трафика на наркотични вещества, корупцията и политическия шантаж от висши държавни служители и военачалници [7]. Разкрити са множество парични преводи към ключови политически и бизнес фигури, вкл. роднини на президента Карзай (Махмуд, един от братята му) и на вицепрезидента Фахим (брат му А. Ф. Фахим). Установени са връзки и с колумбийските наркобарони.

От своя страна братът на президента (гражданин на САЩ и на Афганистан) заявява, че бизнесът му е абсолютно законен и не е извършвал незаконни парични трансфери извън Афганистан. Същевременно в хода на разследването е открито несъответствие между декларираните доходи и направените разходи на Махмуд Карзай и неговото семейство: нетна печалба в размер на 12, 157, 491.00 щатски долари с активи на стойност 21,163,347.00 щатски долари и пасиви за 9, 006, 106.00 щатски долари при деклариран общ годишен доход на цялото президентско семейство от едва 400 хиляди долара.

Американски медии твърдят, че сомалийските пирати също използват системата „Хауала“ за трансфер и изпиране на получените от откупите парични средства до целия свят, най-често до Кения, където тези операции нито се регистрират, нито парите подлежат на данъчно облагане. Според публикация в The Wall Street Journal [8] през 1998 г. хауаладар в Пакистан е оказал нерегламентирано съдействие при финансирането на терористичните атаки срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания.

Според проф. Никос Пасас, експерт по международни престъпления в Temple University и консултант на редица световни правителства на лице са данни, че системата „Хауала“ се използва и от терористичните групи в окупираните територии на Кашмир в Хималаите, както и от паравоенната организация на Тигрите за освобождение на Тамил Еелан в Шри Ланка. „..За тях тя е най-лесният, удобен, практичен и евтин начин да прехвърлят пари до всяка точка на света без да бъдат проследени“, казва проф. Пасас [9].

 

БЪРЗО, ЛЕСНО, УДОБНО ИЛИ КАК РАБОТИ СИСТЕМАТА „ХАУАЛА“?

 

Преводът на пари е изключително опростен. Клиентът-изпращач, резидент на страна „Х“, установява контакт с доверен хауаладар в своята страна и му предава малка сума пари в брой с уговорката същата да бъде предадена на клиента-получател, резидент на страна „Y”. Освен сумата в брой клиентът-изпращач предава на хауаладара и таен идентификационен код (парола, кодова дума, буква, комбинация от цифри и букви, дори жестове и мимики), който трябва да бъде назован от клиента-получател. Именно кодът е първата отличителна особеност на Хауала „сделката“.

Срещу минимална комисиона (втората отличителна черта) хауаладарът на клиента-изпращач се свързва с друг доверен хауаладар (местен в страната на клиента-получател), дава му информация (идентификационният код и сумата на превода) и поема ангажимент да уреди този дълг на по-късен етап. Междувременно клиентът-изпращач се свързва с клиента-получател и му съобщава идентификационния код. С получената информация последният отива при местния хауаладар и срещу назоваване/изпълняване на правилния код получава сумата (вж. Фиг. 1).

Фиг. 1. Схема на трансгранично посредничество при прехвърляне на парични средства по системата „Хауала“

Възможно е клиентът-изпращач и/или клиентът-получател да заплати минимална комисиона за услугата. Същата в повечето случаи автоматично се удържа от изпратената/получената сума. По думите на хауаладар от Афганистан, действащ в района на Куета (провинция Белуджистан, Пакистан) „цената“ на една „Хауала“ операция може да бъде:

  • Равна на или около 1% от номинала на прехвърляната сума;
  • Фиксирана, „твърда“ комисиона – 5.00 щатски долара за суми до 500.00 долара, 10.00 щатски долара за суми до хиляда долара и т.н.;
  • За сметка на маржа при превалутирането на прехвърляната сума в местната валута.

Според Камран Мумтаз, редактор в ежедневника “The Daily Mashriq” в Куета, големите печалби в „Хауала“ бизнеса идват от валутно-курсовите разлики и флуктуациите на валутния пазар, както и от големите такси при трансгранично прехвърляне на крупни суми пари на „стратегически клиенти“:

  • Трафиканти на хора;
  • Мулета на „мръсни пари“;
  • Донори за медицински трансплантации на органи, вкл. за кръстосани трансплантации;
  • Оръжейни търговци;
  • Нарко пласьори;
  • Корумпирани политици и висши държавни чиновници;
  • Морски пирати др.

Освен комисионата, третата отличителна характеристика на Хауала „сделката“ е степента на доверие между контрагентите. Именно благодарение на високата доверителна база се извършва фактическото безпрепятствено прехвърляне на средствата. Хауаладарът на клиента-изпращач „дължи“ като дълг (текущ кредит) сумата на хауаладара на клиента-получател. От своя страна, хауаладарът на клиента-получател се доверява на хауаладара на клиента-изпращач, че сумата на сделката (т.е. дългът/текущият кредит) действително ще бъде уредена на по-късен етап.

Най-често до физическо прехвърляне на парите (уреждане на сумата) изобщо не се стига тъй като всеки брокер-хауаладар може да изпълнява функциите както на изпращач, така и на получател на пари многократно в рамките на деня. Поради това „счетоводно изравняване“ на позициите им (клиринг на паричния сетълмент при Западния модел на платежни системи) може да бъде извършено по всяко време чрез нова Хауала операция, огледална на вече реализираната такава. Но до такава „обратна“ операция в повечето случаи въобще не се стига тъй като по презумпция хауаладарите се ползват с високо доверие помежду си.

Следствие на динамичните промени в геостратегическата среда за сигурност в резултат на конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка и изместването на посоката на движение на бежанските и миграционните потоци към Западна Европа е налице видоизменена „технология“ на modus operandi на стандартната“ Хауала транзакция. Често срещани вече са случаите, при които клиентът-изпращач изпълнява едновременно ролята и на клиент-получател. Така на практика се оказва, че клиентът „А“ изпраща пари пак на клиента „А“, т.е. на себе си (за разграничение ще го наречем клиент „А-прим“ – вж. Фиг. 2).

 

Фиг. 2. Схема на модифицирано трансгранично прехвърляне на парични средства по системата „Хауала“

Именно това е начинът, по който бежанците от гражданската война в Сирия и нелегалните икономическите мигранти от провалените държави в Близкия Изток и Северна Африка финансират своето дълго пътуване към Западна и Северна Европа, САЩ и Руската федерация. Мащабите на финансовата империя, която се изгражда посредством каналите за миграция, трафик на хора и износ на тероризъм чрез заплащане на дължимото по системата „Хауала“ тепърва ще бъдат очертавани и анализирани от експертите. Несъмнено обаче същите вече представляват и ще продължават да бъдат сериозна заплаха за националната сигурност на редица държави по света, както и за регионалната сигурност в конфликтните райони и транзитните страни. Разрастването на „Хауала“ бизнеса представлява реална заплаха и за нормалното функциониране и реализиране на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС.

След близо едногодишно разследване на холандската прокуратура съвместно с Европол на 18 септември 2015 г. в Айндховен, Нидерландия е разкрита мащабна трансгранична мрежа за трафик на хора от Гърция, Италия и Австрия към „Долната земя“ [10]. Арестувани са 35-годишен сирийски гражданин със статут на бежанец и 26-годишният му племенник като организатори на международна престъпна група. 35-годишният сириец е посочен като организатор на транспорта и логистиката и диспечер на колите и шофьорите. 26-годишният му племенник е уличен в „подбора на бежанците“ в Австрия и Унгария. Заедно с тях е арестувана и жена, тяхна роднина, заподозряна в управлението на получените от мигрантите пари, както и 27-годишен мъж в Будапеща – местният „тартор“ на групата. Иззети са огромно количество фалшиви документи за самоличност, издадени от европейски държави, както и няколко мобилни устройства и лаптопи с информация за мрежата от хауаладари и трафиканти.

Разследването се води от Службата на Главния прокурор на Кралство Нидерландия в сътрудничество с полицията и прокуратурата в Унгария, Германия, Австрия, Италия и Европол. Според наблюдаващия прокурор групировката е финансирана чрез солидни парични трансфери на неидентифициран брой „подземни банкери“ (холандското название на системата „Хауала“), разположени на територията на цяла Европа с централен офис в Айндховен, Холандия. По информация на NOS само задържаният сирийски бежанец е натрупал приблизително 120 хиляди евро за 1 година. Но в последните няколко месеца „търсенето“ на услугата е довело до ударното увеличение на доходите му до 20 хиляди евро седмично!

Схемата на разкритата в Холандия група изглежда по следния начин. Специално подбрани „набирачи“ в Сирия издирват бежанци за трафикиране през Балканите към Европа. В съответните „сборни пунктове“ (Атина, Будапеща, Виена и Милано) „клиентите“ се групират по 10-15 души и се избира път за тяхното придвижване.  От своя страна, бежанците „депозират“ при местен сирийски хауаладар от мрежата на групата (или на такъв, намиращ се на сирийско-турската граница) преди тръгване между 9 и 12 хиляди евро авансово в брой на човек в зависимост от крайната дестинация и избрания маршрут. Посочват и държавите, през които избират да преминат, срещу което получават информация за името и местонахождението на местните хауаладари от мрежата.

Вариантите за придвижване са два: Източният (в който попада България) и Южният Средиземноморски маршрути. Въпреки че Южният е по-рискован заради препятствията в Средиземно море (често завършващ с удавяния преди бреговете на гръцките и италианските острови) и по-скъп заради повечето граници, които се преминават, мигрантите го предпочитат. За сравнение, Източният Средиземноморски маршрут е по-кратък и по-евтин, но преминава през България, където мигрантите се „маркират“ от властите и затварят в центровете за настаняване на бежанци до получаване на статута на бежанци или експулсирането им обратно в родината им.

Независимо кой от двата маршрута избират бежанците, те дължат „такса“ за транзитното си преминаване на местните трафиканти, платима в брой посредством местните хауаладари от мрежата. „Ценоразписът“ изглежда приблизително така:

  • 2 хиляди евро – преминаване с лодка от турския курорт Бодрум до гръцкия остров Кос;
  • 700 евро – наем на лек автомобил, бус или миниван през Апенините до границите с Австрия и Словения;
  • 900 евро – наем на кола или придвижване с такси от Гърция до Словения и Унгария.

Когато клиентът (мигрант или бежанец) се установи на територията на съответната държава, има два начина да „изтегли“ част от авансово внесената сума и да се разплати на трафиканта. Първият е като отиде лично при местния хауаладар и я изтегли, след което я предава на местния трафикант. Вторият е когато местно „поемно“ лице, доверено на трафиканта отиде при хауаладара и срещу назоваване на тайния код изтегли дължимата сума и автоматично „изчисти“ задължението на мигранта към местния трафикант. След което транзитното преминаване през територията на съответната страна продължава към съседната държава до достигане на крайната дестинация – Западна и Северна Европа, Руската Федерация и Америка.

Чрез така изградената стройна система от хауаладари и трафиканти, удачно разположени на „горещите транзитни точки“ в Европа (гръцките острови Кос, Лесбос, Лерос, Самос, Агатониси и Родос, както и Атина и Парга; италианските острови Сардиния и Лампедуза, както и Милано; и Виена и Будапеща в Централна Европа) рискът от носене на крупни суми в брой се елиминира. Съответно, заплащането на дължимото на каналджиите по маршрута се извършва веднага, на място и без забава. Според Европол през 2015 г. на територията на Стария континент действат над 30 хиляди трафиканти на бежанци, а бизнесът им генерира по около 300 млн. евро месечно чиста печалба, необлагаема с данъци поради „сивата икономика“, в чиито територии попада [11]. Колко на брой хауаладари „администрират и оперират“ 30-те хиляди трафиканти и техните 300 млн. евро е трудно, почти невъзможно да бъде доказано поради конспиративния и неформален характер на системата.

 

 

Използвани източници:

[1] Годишен доклад за дейността на САД „Финансово разузнаване“ (2013), Раздел VII Тенденции, установени във връзка с изпиране на пари, стр. 29. Годишен доклад за дейността на САД „Финансово разузнаване“ (2014), Раздел VII Тенденции, установени във връзка с изпиране на пари, стр. 23.

[2] Преводът мой. Цит. по Sam Vaknin, Hawala or the Bank that Never Was. // United Press International. 2001. Available from: http://samvak.tripod.com/nm104.html

[3] По Приложения А и Б на Jost, Patrick M. and Sandhu, Harjit Singh. The Hawala Alternative Remittance System and its Role in Money Laundering. Washington: U.S Department of the Treasury Financial Crimes Enforcement Network and INTERPOL. 2000. Available from:

www.treasury.gov/resource-center/terrorist-illicit-finance/Documents/FinCEN-Hawala-rpt.pdf

[4] Mohammed El-Qorchi. The Hawala System. // The International Monetary Fund. Finance and Development. December 2002. Volume 39. Number 4. Available from:

www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/ 2002/12/elqorchi.htm

[5] Frantz, Douglas. Ancient Secret System Moves Money Globally. // New York Times On-line. 03.10.2001. Available from: www.nytimes.com/2001/10/03/international/03LAUN.html

[6] Съгласно Раздел 18 (Престъпления и наказателно-процесуални действия), част I (Видове престъпления), чл. 95 (Рекет и контрабанда), §1960 (Забрана за нерегламентирано прехвърляне на парични средства) на Наказателния кодекс на САЩ: „…който провежда, контролира, управлява, контролира, ръководи или притежава всичко или част от стопанска дейност знаейки, че бизнесът представлява незаконно прехвърляне/предаване на пари, се наказва с глоба в съответствие с настоящия раздел или със затвор не повече от 5 години, или и двете; С настоящата наказателна мярка се цели засилване ролята и усилията на отделните държави за лицензирането/регламентирането на бизнеса с паричните и платежни преводи в условията на отсъствие на цялостен механизъм за регулиране на тези отношения. Съгласно предложените мерки и режими, които изискват задължителна регистрация на компаниите, предоставящи услуги по парични и платежни преводи, следва да се третира като престъпление извършването на сетълмент операции от типа „Хауала“ без същите да са регистрирани в Министерството на финансите на САЩ…“ www.law.cornell.edu/uscode/text/18/1960 (преводът мой, бел. автора)

[7] Edwina A. Thompson. The Nexus of Drug Trafficking and Hawala in Afghanistan. In Afghanistan`s Drug Industry: Structure, Functioning, Dynamics and Implications for Counter-narcotics Policy. // The World Bank. The UN Office on Drugs and Crime. Available from:

http://siteresources.worldbank.org/SOUTHASIAEXT/Resources/Publications/448813-1164651372704/UNDC_ Ch6.pdf

[8] Matthew Rosenberg. Corruption Suspected in Airlift of Billions in Cash from Kabul. // The Wall Street Journal. 25.06. 2010.  Available from:

www.wsj.com/articles/SB10001424052748704638504575318850772872776

http://zeenews.india.com/news/south-asia/afghans-new-ansari-exchange-was-laundering-taliban-money_ 647853 .html

www.treasury.gov/press-center/press-releases/Pages/tg1071.aspx

[9] Вж. заб. 5.

[10]http://uk.reuters.com/article/2015/09/18/uk-europe-migrants-dutch-smugglers-idUKKCN0RI18720150918

[11] По данни на Организацията на ООН за борба срещу наркотиците и престъпността. Вж. Report on Trafficking in Human Beings (THB) Financial Business Model 2015. Europol. July 2015. Available from: https://www.europol.europa.eu/content/trafficking-human-beings-financial-business-model

 

 

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.