Синестезия: какво е буквите да ти шепнат, нотите да летят пред очите ти и цветовете да имат вкус?

Автор: Габриела Радулова, студент по Молекулярна биология

Резюме: Не сте ли се питали какъв ли е вкусът на оранжевото? Може би портокалов? А какъв ли е звукът му? Може би прилича на бълбукащи мехурчета? Какъв ли е вкусът на цифрата седем? Може би на цаца? А какъв е мирисът на 30 градуса по Целзий? Може би на мърша? Много хора из целия свят имат отговор на тези странни за нас въпроси. Отговори, които не само си представят, но и реално усещат. Причината е в начина, по който работи техният мозък и това състояние се нарича синестезия. Синестезията се приема повече като свръхсила, отколкото като болест. Разширявайки границите на човешките възприятия, тя дава възможност за придобиване на нови усещания и умения.

Ключови думи: синестезия, психология и неврология на феномена, причини, типове, последици, синестезията като живот, аутизъм, хранене при синестезия, обучение в синестезия

В есенцията на синестезията


РЕКЛАМА:

***

Неврологичният феномен познат като „синестезия“ или още „смесено възприятие“ е бил описан и документиран през 19 век от Франсис Галтън. Най-просто казано, това е стимулиране на възприятие чрез друго възприятие. Казват, че числа, букви, звуци, както и лица са свързани с цвят, който повечето от нас не могат да видят. За едни това е просто асоциация. Други обаче мислят, че наистина могат да видят цветовете. Например думи, предизвикващи вкус в устата, звуци, които се възприемат като цветове, числа, приемащи определена форма и най-разпространената проява, при която букви и цифри се свързват с определен цвят. От това следва, че един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни нюанси. В по-редки случаи синестетичните образи биват съпроводени с обонятелни и звукови представи.

Основната и най-често срещана форма на синестезия е свързването на букви с цветове. Проявява се най-ярко в детството и пример може да се даде с буквата „В“. Съзнанието на един синестет я свързва с червения цвят, но не каквото и да е червено, а точно определен нюанс. Затова и думата „Великден“ в по-голямата си част е червена, заради главната буква „В“.

Когато определени букви или цифри са написани реално, например на страница в книга, синестетът ще ги вижда както всеки друг човек – без синестетичните им цветове и черни на бял фон. Цветовете се появяват, когато човекът си я представи изписана в съзнанието си.

Това не е болест, защото „болният“ приема всичко напълно нормално, но успоредно с това се появят и смесени възприятия. Нещо подобно на свръхсила. При един човек с подобни възприятия, образите са изцяло вътрешни представи. Те са в съзнанието му и синестетът ги възприема само като такива, а не като част от реалността.

Четете повече тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.: