„Почвата е повърхностният рохкав, изветрен пласт на земната кора. Тя има сложен състав и структура. Основното свойство на почвата е нейното плодородие – способността ѝ да осигурява хранителни вещества, вода, въздух и топлина на растенията.” Така започва във вездесъщата Уикипедия, описанието на значението на тази звучна българска дума. Или с други думи: на сушата, всичко започва с почвата. След нея идват растенията, след тях – и животните.

В нашата България почви – дал Бог. Къде плодородни, къде по-малко. Но как стои въпросът с почвата, от която се е появила и развивала българската палеоботаника?