Ще направи ли науката пробив в подмладяването?

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Петър Теодосиев: Може ли с няколко изречения да се представите – къде работите и в каква сфера на науката се занимавате?

 

Нели Олова: В момента работя по теми за стареенето, механизми, свързани със стареенето и подмладяването, като преди това работих дълго време в областта на ембрионалното развитие. На пръв поглед тези две теми изглеждат несвързани, тъй като са в двата полюса на човешкото развитие. Но всъщност в последните години се оказа, че имат доста общо. Именно подмладяването е тази зона, в която двете се припокриват и която стана много интересна в последно време. В момента съм в Университета в Единбург, а преди бях в Университета в Кеймбридж, когато работех с ранно развитие и генетика на ранното развитие. Всъщност всичко това е свързано с епигенетиката.


РЕКЛАМА:

***

 

П.Т.: В Единбург ли са по-развити в тази област или въобще как стоят в Англия нещата?

 

Н.О.: Ами в Кеймбридж бившият ми шеф, също доста активно работи по тази тема там. Но Единбург си има традиции, тук беше направена овцата Доли, също и стволовите клетки – Остин Смит, който е пионер в тази сфера, започна оттук и после се премести за дълги години в Кеймбридж, сега и оттам се махна. Може да се каже, че Единбург си има традиции точно в тази сфера, като едни от пионерите на клонирането.

 

П.Т.: Добре, да си дойдем на темата. Богатите хора започват да инвестират страшно много в научни изследвания и създаване на компании, свързани с инструменти или начини как да се удължи животът или как да бъдем повече време активни в живота си. Защо сега се случва според вас? Стигна ли науката до там, че да можем вече да говорим за това?

 

Н.О.: Да, точно нещо такова се случи. Дълголетието и подмладяването винаги са били много интересни за всички и са интересували хората. Обаче сега в науката в последните 2-3 години особено, започваме да налучкваме кои механизми са отговорни за тикането на биологичния часовник, а също така да можем да ги модулираме и да се намесваме в тях. И естествено това предизвика голям интерес и откъм финансиране. Ето миналата седмица беше обявена тази компания, финансирана от Джеф Безос и други милиардери, които вложиха 3 милиарда инвестиции специално за този метод за подмладяването и събират топ учени от цял свят. В последните години се появиха и още десетина други компании, които също инвестират в това. Даже вече няколко компании ни писаха и декември месец бях поканена дори на такъв частен семинар, на една от тези компании, в Хаваите. Така че активността е голяма – канят учени, привличат ги да работят за тях и т. н.

 

П.Т.: А какво е различното при тези компании спрямо това, което се прави от научните организации и във вашия университет?

 

Н.О.: Ами някои, примерно тази която ни беше поканила, като типични компании целят да развиват терапии. Сега има някакъв проблем с терапиите, че в момента не е позволено да се тества терапия за подмладяване, защото това не е болест. А ние знаем, че всъщност изискванията за тестване – противно на това, което много хора си мислят – са толкова стриктни и е толкова трудно да тестваш нещо, трябва да е за доказано болестно състояние. Затова подмладяване не можеш да го тестваш върху хора, просто никой няма да го позволи. Та някои се насочват към болести, свързани със стареенето, като различни генетични състояния, Алцхаймер, Паркинсон. С тази идея, че очакват евентуално докъм пет години, с натиск от компаниите, все някъде да се позволят и терапии за подмладяване.

 

П.Т.: Тоест възрастни хора вече да се причисляват към такава група, която “страда” от стареене и трябва да се види върху тях този ефект?

 

Н.О.: Да. Вероятно ще започнат сигурно от някой от синдромите на преждевременно остаряване като прогерия или други състояния, за които се знае, че ускоряват стареенето, дори например СПИН или алкохолизъм. Вероятно първоначално ще е върху някаква тестова група от хора с генетичен проблем. Няма да се разреши толкова лесно на хора, които са здрави и просто остаряват, но един ден сигурно и до това ще се стигне. Една част от компаниите искат терапия веднага, друга част като например тази на Безос искат да инвестират в базова наука и затова вкарват толкова много пари. Те са една от първите, които иска да копира академичния модел и събира групи учени от цял свят с целите им екипи и просто ще им дават пари, без да искат от тях непременно някакъв продукт, а просто да правят базова наука и да публикуват статии както досега. Така че може би някакъв нов модел се заформя засега, в който тези хора с много пари всъщност финансират базова наука.

 

Цялата статия, както и много подобни, можете да прочетете в новия Брой 151 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 55 стр. от брой 151 тук>>