Севастократорица Десислава

Екатерина Ангелова
(Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

Резюме: Тази статия е посветена на Десислава – съпруга на севастократор Калоян, братовчед на българският цар Константин Тих- Асен, управлявал Второто българско царство от 1257 до 1277 година. Десислава е известна с това, че заедно със съпруга ѝ са изографисани в Боянската църква,(днес в близост до Националния исторически музей в София) уникален паметник на световното културно наследство от времето на т.нар. палеологов ренесанс в западните български земи. Образът на Десислава е дотолкова уникален и известен, че е бил изобразен на българска банкнота с номинал от 20 лв.
Ключови думи: България, Десислава, Боянска църква, средновековие.

Добре запазена и лесно достъпна, църквата в Бояна е предмет на разностранни проучвания, първите от които произхождат отпреди повече от едно столетие. В течение на този дълъг период се натрупват твърде многобройни отделни изследвания статии и бележки, излезли изпод перото на бъгарски и чужди учени и писатели. След началните общи сведения и описания постепенно се преминава към подробни проучвания на отделни страни на паметника, на неговите старини или пък на някои специални въпроси, свързани с него.
Научното и детайлно проучване на Боянската църква е предшествано от цяла редица кратки и общи съобщения за нея или нейните старини. В средновековната българска литература няма никакво упоменание за църквата. Дейците на българското национално Възраждане от втората половина на XVIII и първата половина на XIX в. отминават този паметник на средновековната история. Истинското откриване на църквата за науката се дължи на трима чужди изследователи, посетили Софийската област през XIX в. Заслужилият руски славист Виктор Григорович (1815—1876) по време на едногодишното си пътуване по балканските земи (20. VIII. 1844—11. VII. 1845) посетил, както е известно, днешната българска столица и някои от нейните околности. Сам Григорович разказва за своето посещение тук. Споменавайки за съществуването на 14 манастира в околността на София, той признава, че нямал възможност — въпреки желанието си — да посети всичките и затова решил да се отправи само към най -древния от тях „според общото признание“ —манастира „Св. Пантелеймон“. Напускайки София, Григорович се озовал в Бояна.

„Приближавайки към това място, аз забелязах следи от каменни основи—пише той,— на някои места сякаш имаше останки от стени, а върху височините на Витоша съзрях древен замък. Има предание, че там, гдето сега е Бояна, се е намирала древната Сердика. В Бояна — добавя пътешественикът — не намерих манастира, обаче по развалините, разхвърлени около църквата, могат да се забележат следите му. Въпреки това софийските жители продължават да назовават тези развалини със старото им име. Църквата „Св. Пантелеймон“ е малко подновена и неотдавна турците са я обстрелвали. В нея намерих няколко ръкописа за манастирска употреба, между които два доста интересни.“

Приблизително десетина години след Григорович в Бояна пристига друг изследовател -Стефан Веркович (1827—1893), който също търси паметници на миналото. Веркович обаче събира надписи и документи и затова насочва вниманието си към средновековните надписи в Боянската църква. Давайки общо описание на църквата, той пръв споменава стенописната украса.


РЕКЛАМА:

***

„Едан саат хода от Софие у селу Бояни, кое под самом гором Витошом лежи — пише Веркович през 1855 г.,— налази се една стародревна мала црква, изнутра прекрасно живописана, и премда е више пута од разбойника била похарана и запативана, опет се зато старо живописанье добро сачувало и изображения се ясно познаваю.“

След като предава — за първи път в книжнината — ктиторския надпис на Боянската църква, Веркович изчислява неточно датата на надписа, сиреч пресмята годината от „сътворение мира“ 6767 като 1255 вместо 1258—1259 г. от н. е. и добавя, че според посочването на този надпис Боянската църква по това време е била „само измазана или живописана…, а зидана могла е она іош пре тога времена бити“. Възрожденският деятел се спира и на съдържанието на надписа, като се опитва да разясни родословието на севастократор Калоян.

Цялата статия и още много подобни прочетете в новия брой 141 на списанието тук>>

Подаряваме ти първите 45 стр. от брой 141 тук>> 


Европейска нощ на учените 2022 г.: