Семейство Мечки (Ursidae)

Семейство Мечки (Ursidae)

 

Автор:

Константин Йорданов

 

 

Списание „Българска наука“

брой 42, ноември 2011 г.

ISSN: 1314-1031

 

Abstract:

Мечките (Ursidae) са едни от най-интересните животни стъпвали по земната твърд. Придобили почти Богоравен статут в древността, оставят трайна диря в културата на много народи. Думата „arctic” например, идваща от гръцката arktos (мечка) и до днес асоциираме със Севера. Съзвездията Малка и Голяма Мечка и името на град Берн също са пример за преклонението на нашите предци пред митичната им сила. Днес съществуват 3 подсемейства, 5 рода, 8 вида и най- малко 44 подвида. Един вид е Застрашен, 5 са Уязвими, а 2 подвида са изчезнали от 1600 година насам. Срещат се в Неотропичната, Холарктичната и Ориенталската зоогеографски области. Обитават горските райони, тундрата, някой полупостини, а Бялата мечка (Ursus maritimus) стига до най-северните точки на Арктика. Първите представители на Ursidae са се появили преди около 30-38 млн.г. До скоро се смяташе, че най-голямата мечка живяла някога е Arctodus simus (2 млн. год.). През 2011 г., благодарение на новите технологии, учените установиха, че фосили открити през 1935 г. принадлежат на истинския крал на Carnivora, 1600 килограмовата Arctodus pristinus (3 млн. год.). В наши дни размерите им варират от Малайската мечка (Helarctos malayanus) (80 кг), до Бялата мечка (800кг), чието лидерство, е сериозно оспорвано от Кафявата мечка на остов Кодиак (Ursus arctos middendorffi ). Самата Кафява мечка (Ursus arctos) е разпространена на огромен ареал покриващ цялата Холарктичната област, като съществуват най-малко 14 подвида. Ursidae имат най-добре развитото обоняние в света на бозайниците, което е няколко хиляди пъти по-добро от нашето. С изключение на един изцяло месояден и един хранещ се само с бамбук вид, са всеядни животни, като диета им е много разнообразна – от корени, плодове и мед до насекоми, риба и едри тревопасни. Два са основните фактори за драстичното намалялата им численост в природата: унищожаването на местообитанието и безразборното им избиване от нас, хората. Напоследък се появи и ново предизвикателство пред природозащитниците: глобалното затопляне унищожава ледниците и разделя Белите мечки от основния им източник на протеини – тюлените. Следващата класификация датира от 2010 г.

 

Ключови думи:  

Семейство Мечки, Ursidae