Направи дарение на училище!

“Самореализиращото се пророчество” е идея на социолога  Робърт Мъртън, чрез която той изследва възприятието на човека към заобикалящия го свят и как мислите му могат да променят собствената му представа за реалност. Това показва, че реалността е нещо абстрактно и всеки може да я конструира спрямо своите желания или страхове. Всички тези аспекти са събрани в нещо общо и то именно – „теоремата на Томас“, която социологът Уилям Томас създава преди това.

Тя се състои в мисълта, че “Ако хората определят дадени ситуации като реални, то те са реални в своите последици” и показва как възприятието ни за дадено събитие може изцяло да промени неговия смисъл. Това подкрепя и твърдението на Мъртън относно дългогодишното проучване от различни учени на темата, която Томас описва в своята теорема. Всеки един от тях е имал целта да разнищи загадката за тайните на човешкото съзнание и да проникне в подсъзнанието, което е пълно с толкова много отговори на въпроси, които дори все още не сме си задавали.

Първата част на теоремата е съставена от една социологическа притча, която ни дава много поводи за размисъл. В нея се разказва историята за “Последната национална банка” и как ако вярваме, че едно събитие ще се случи, то ние самите предизвикваме неговото развитие напред във времето. Това се е случило и в тази история, като вследствие от разпространените слухове относно наближаващия фалит на банката, всички хора, съпътствани от страха да загубят парите си, предизвикват този резултат, без реално да съществуват причини за него. Ресурсите на банката са били напълно ликвидни, но толкова вложители са повярвали в нейната неплатежоспособност, което е довело до превръщането на една нереална ситуация в реална, показвайки как обществените дефиниции са част от нейния състав. Още повече влияе и фактът, че хората сме свикнали да живеем в общество, което съдържа съвкупност от различни вярвания, но слуховете, засягащи живота на голяма част от населението могат да повлияят по такъв начин, че всеки започва да следва масата от хора. Когато един човек е объркан и не знае в коя посока да поеме, най-често следва тълпата, вярвайки, че ще го отведе към правилната дестинация. Но това не винаги е в наша полза, понеже има случаи, в които информацията, разпространяваща се с висока скорост сред обществото, не е вярна. Това ни навежда до мисълта, че ние като съвкупност от различни съзнания можем толкова лесно да манипулираме и да бъдем манипулирани, превръщайки една неистинна концепция в истина. Смятам и че основната причина за това е страхът, който автоматично включва инстинкта ни за оцеляване, карайки ни да вярваме в неща, които дори съдържат нереалистични концепции в себе си.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Освен случаят на „Последната национална банка“, съществуват много подобни, при които отново една нереална представа се превръща в действителен резултат. Авторът дава пример и с един ученик, който под напрежението и стреса покрай предстоящ изпит започва да се страхува, че няма да се справи и наистина се проваля. Същото важи и при две враждуващи страни, които подтикнати от натиска за началото на военни действия, започват да водят такива, без дори да има основателна причина за тяхното начало. Хората можем толкова бързо да бъдем убедени, когато се страхуваме, че нещо няма да се развие така, както искаме, но под влиянието на това убеждение, събитията се развиват точно по този начин. Това напълно ограничава нашата обективна представа за случващото се около нас и губейки досега си с реалността, изпадаме в свой собствен свят, който не винаги ни приветства по най-добрия начин.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 157 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!