Рядък мангър на Сюлейман I от Дамаск

Автор: Калоян Димов

В продължение на няколко века днешните български земи са част от Османската империя. Това е причината османските парични знаци да са официалното разплащателно средство, т.е. те са домашните монети на българското население от края на XIV в. до Освобождението на България.

Повод за написването на настоящия материал е една монета, която на 09.12.2018 г. бе продадена в Лондон, Великобритания, чрез сайта за търговия eBay.

Фиг. 1. Мангър на Сюлейман I (after еBay, Amorepiccino, 09.12.2018).


РЕКЛАМА:

***

Монетата е османски бронзов мангър (нискостойностен паричен знак), отсечен в Дамаск (Сирия) при управлението на султан Сюлейман I (1520-1566 г.) (Фиг. 1.). Диаметърът му е 15 мм, а теглото – 3,28 гр. Мястото, където е открит не е известно. Вероятно монетата произхожда от териториите, попадащи в рамките на някогашната Османска империя или земите, с които империята е имала търговски, военни или други взаимоотношения.

Относно Дамаск, монетарницата, където е отсечен тук разглежданият мангър, трябва се отбележи, че през 1516 г. след военни победи на султан Селим I (1512-1520 г.) градът е присъединен към Османската империя (Иналджък 2000, 40). По-късно при управлението на Сюлейман I, чието име носи и монетата с лъва, прочутият архитект Синан (Баня Баши джамия в София е негово дело) издига на брега на река Барада джамия, носеща името Текия Сюлеймание, която и до днес е една от най-забележителните постройки в Дамаск (Masters 2009, 168-171).

Причината да се спра на този мангър е вече споменатият статут на османските парични знаци като домашни за българските земи, а също и рядкостта и степента на запазеност на този екземпляр. Трябва да отбележа, че сред известните ми монети на султан Сюлейман I с лъв надясно именно тази монета е един от най-добре съхранените образци. Тя има следното описание…

Цялата статия е публикувана в брой 117 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: