Руската концепция за българската армия в периода 1878-1885 г.

Автор: Евгени Димитров

В периода от 1878 г. до 1885 г. военните министри на Княжество България са руски генерали, българската войска се обучава и командва на всички нива от руски офицери и унтер-офицери. Стратегическото значение на Княжество България се определя от гледна точка на руските интереси. Изграждането на българската армия има за цел пълна оперативна съвместимост с императорската руска армия – в организационно отношение частите от пехотата, артилерията и кавалерията са идентични с тези от руския армейски корпус. Тяхната дислокация по територията на Княжеството е напълно съобразена с вижданията на руските военни стратези за евентуалните бойни действия, които биха се водили на българска територия или в близост до нея, при война на Русия с Османската империя и Австро-Унгария. 

Именно това са важни компоненти от процеса на изграждане на българската войска в този период – руското виждане за стратегическото значение на Княжество България, организацията и дислокацията на нейните части. Анализът на тези съставни части показва самостоятелна армия на Княжество България ли е българската войска по онова време или е съставна част от императорската руска армия.

Същността на руската концепция за българската армия, както и мястото на армията на Княжество България в руската политика в периода от 1878 г. до 1885 г., разглежда професор доктор Веселин Янчев, като акцентира на следните основни моменти [1]:

  1. До 1885 г. има само руска концепция за организацията и подготовката на българската армия, която предвижда комплектоване на пехотни, артилерийски, кавалерийски и инженерни формирования, оборудвани със съответната материална част, които да сформират един корпус. Обучението се извършва от руски офицери и унтер-офицери, по руски устави и наставления. Формирането и развитието на армията на Княжество България е осъществявано, като „доволно настоятелно е провеждана идеята, че на българската войска трябва да се придаде такова устройство, щото тя да представлява едно продължение от руската армия във всяко отношение“ [2].
  2. Изградена е система за контрол над българската войска – чрез руското военно аташе и военния министър на Княжество България. Министърът е руски генерал, който се назначава формално от българския княз, с разрешението на императора, оставайки му подчинен. Стига се дотам първият военен министър, генерал-майор Паренсов, след среща с император Александър II (*1818; 1855 – 1881), да заяви на княз Александър Батенберг (1857 – 1893, княз 1879 – 1886), че „именно той (военният министър-б.а.) носи отговорността за руските офицери, че техните оставки от руската армия са само фиктивни и продължават да се ползват, с изключение на заплащането, от всички преимущества на руската действителна служба, че князът няма право да се занимава с оценката на службата на ротните и дружинните командири, защото те не са негови поданици, а са отговорни пред императора и императорското правителство“ [3]. Всъщност по линията „военен министър на Княжеството – руски офицери“, императорското военно министерство подчинява българската войска и си гарантира нейното използване, както при евентуална война срещу Османската империя и Австро-Унгария на Балканския полуостров, така и като средство за въздействие във вътрешнополитическия живот на младото българско княжество. 
  3. Разминаване между конституционните права на българския княз и възможността му в действителност да ги упражнява при избора на военен министър, назначаването и преминаването на службата на руските и българските офицери, както и при управлението и командването на армията. 

Княз Александър Батенберг силно се нуждае от пълния контрол върху войската. Без него той не може да укрепи личното си положение и да гарантира постигането на целите си – промяна на конституцията и осъществяване Съединението на Княжество България с Източна Румелия.[4] По тези причини той предприема редица действия, целящи да превърнат военния министър в обикновен изпълнител на княжеските заповеди и за овладяване управлението на българската войска[5]. Известен успех е постигнат с изготвянето от българското правителство и императорския представител Николай Василиевич Каулбарс (1842 – 1905) на правила върху положението на военния министър и на руските офицери. На основата на тези правила, през ноември 1883 г., е сключена руско-българска военна конвенция. Правилата влизат в сила с указ на княз Александър Батенберг, а руския император ги утвърждава със специална заповед [6]. 


РЕКЛАМА:

***

Указът, с който са обнародвани и сведени до знанието на руските офицери правилата върху положението на военния министър и на руските офицери

Следващите си действия Александър Батенберг насочва към издигане на български офицери на командни длъжности, основно като командири на роти.

Същевременно, докато князът се опитва да изземе управлението на армията от ръцете на руските генерали – военни министри, руската концепция се реализира, чрез конкретни действия по организацията, състава и дислокацията на българските войскови части.

Именно тези конкретни действия на военното министерство на Княжество България характеризират изграждането на българската войска до 1 септември 1885 година. Сравнението между нейната организация и тази на армейски корпус от руската армия ще покаже общото и различното при сформиране на войсковите единици от двете армии и ще изясни същността на изградената до онзи момент българска войска – неразделна част ли е от императорската руска армия или е самостоятелна армия на Княжество България?

Съществен момент в изясняване на концепцията на Петербург за българската армия са руските виждания за стратегическото значение на Княжество България. В публикуваната, в тази връзка, оценка [7] са посочени задачите, които трябва да изпълни българската войска при война на Русия с Османската империя и Австро-Унгария. Анализът на тези задачи, обвързан с топографските особености на територията на Княжеството, идентифицира причините за конкретното разположение на българските войски в отделните части на страната. Пряката връзка между организацията на частите на българската войска, техните задачи и дислокация, обуславя вариантите на бойните действия, които биха се водили на територията на Княжество България или в близост до неговите граници. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 139 на списанието>>

Вижте първите 52 стр. на брой 139 тук>>

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: