Какво са делфините?

Делфините са семейство морски бозайници. Имат издължено тяло с вретеновидна форма, приспособено за бързо плуване. Техен основен двигателен орган е раздвоената опашка, видоизменена в опашен плавник. Почти всички делфини имат и гръбен плавник, който служи като стабилизатор при плуване. 

Мозъкът на делфините има силно нагъната мозъчна кора и те съперничат по интелект дори на човека. Размерите им варират от 1,80 до 4,5 м дължина и от 120 до 500 кг тегло. Окраската им варира от сиво до черно на гърба, с по-светъл корем (има и чисто бели делфини) и са изпъстрени с различни по големина, форма и контраст ивици и петна.

Делфините имат остро зрение и слух, превъзхождащи човешкия. Въпреки че имат малки ушни отвори, предполага се, че под вода чуват, като това им служи за ехолокация (процес, който се състои в изпращането на сигнали с различна честота и приемане на отразената вълна). Проявяват вкусови предпочитания към определени видове риба и се предполага, че след като нямат обонятелни нерви, те всъщност помирисват водата, вкусвайки я.

Въпреки многобройните научни изследвания, проведени през годините върху тяхното поведение, както в плен, така и на свобода, техният интелект си остава загадка. Известни са със силно развитото си чувство за взаимопомощ. Наранени или болни индивиди не се изоставят сами и дори активно им се помага да изплуват на повърхността, за да дишат.

Делфините често изскачат над водата, понякога изпълнявайки сложни акробатични фигури. Все още не се знае с каква цел правят това, но по всичко личи, че го правят по-скоро за удоволствие или като ритуал. Скокът над водата дава възможност и за бърз поглед над повърхността. 

Делфините заспиват, като едната част от мозъка им остава активна заедно с едното око, за да могат да видят повърхността и да си поемат въздух. След това частта, която е била активна, си почива и всичко се повтаря.

Половото сношение между делфините се осъществява корем в корем. Обикновено се започва с продължителна предварителна игра, а самият акт е кратък, но може за кратко време да се повтори няколко пъти. Дори са наблюдавани случаи на хомосексуализъм. Понякога при делфините се наблюдава и сексуално поведение, насочено към други животни, дори хора. Женският делфин ражда своето единствено малко с опашката напред. Веднага щом се роди малкото, майка му го избутва до повърхността на водата, за да си поеме въздух. Скоро след това делфинчето вече може да плува заедно с майка си. 

Ето и ПЕТ интересни факта за тях:

• Осиновяване на бебе от други видове

Някои делфини са изучавани и се оказва, че всички женски, и особено женските, които все още не са имали бебе, се среща да се грижат за чужди бебета като трениране на грижите и защитата си над тях, и да имат опит когато имат рожба.

Този случай е „голяма мистерия“, тъй като изследователите никога не са виждали възрастни от този вид да се социализират, което предполага, че делфините може да са отвлекли малките. „Случаят на отвличане е по-вероятно да се случи отколкото да е по собственото желание на малките. 

Но има и проблем. Осиновеното и биологичното потомство могат да се конкурират за внимание и това може да доведе до отрицателни резултати. Като пример може да се даде проучването през 2019 година, публикувано в списание Ethology, където изследователи са документирали случая на майка със собствено бебе, която е осиновила бебе, различно от техния род. Осиновеното многократно е избутвало биологичното бебе изпод корема на майката, което допринесло до изчезването на биологичното бебе малко след това. 

Предполага се, че женския делфин може да се е почувствал подтикнат да кърми осиновеното бебе поради скорошното раждане на собствената си рожба. Други фактори може да са допринесли за осиновяването, като нейната „любопитна и социална личност“ или липсата ѝ на опит в грижите и може да е „неуместен майчински инстинкт“ или „обяд за вкъщи“, който да хапнат по-късно или да играят с него. 

• Майките делфини пеят имената си докато бебетата им са още в утробата

Хората не са единствения вид, чиито членове говорят на бебетата си в утробата. Майките делфини изглежда пеят собственото си име на неродените бебета. Нови изследвания сочат, че майките делфини учат бебетата си на „характерно свирене“ непосредствено преди раждането и две седмици след раждането. Характерните свирки са звуци, издавани от отделни делфини, които животните използват, за да се идентифицират едно друго. Малките делфини в крайна сметка развиват своя характерна свирка, но през първите няколко седмици от живота майките изглеждат съсредоточени върху това да научат потомството си на характерния им звук.

• Делфините опознават приятелите си, като опитват урината им

Делфините опознават приятелите си, като опитват урината им, установи ново проучване. Взимайки проби от урината на другия, делфините демонстрират вид социално признание, което започва с размяна на подсвирвания, които са уникални за конкретни индивиди – подобно на човешки имена. Делфините се идентифицират с помощта на така наречените характерни свирки, които са различни за всеки делфин, но все още не е ясно дали така се обръщат индивидуално или по-общо като „приятел“. Очевидно това е начин да следят самоличността на приятелите си.

• Делфините в Червено море намазват кожата си с коралова слуз 

Делфините в Червено море се отнасят сериозно към грижите за кожата си. Всъщност морските бозайници лекуват кожата си, като се търкат в определени видове корали и гъби, могат да предпазят кожата на делфините от инфекция. 

Изследователите подозират, че делфините може да използват коралите за самолечение, тъй като е известно, че горгониевият корал отделя слуз с антимикробни свойства, въпреки че не е известно как тези вещества могат да бъдат от полза за делфините.

• Ходене с опашка 

Това така наречено ходене с опашка се постига като бозайникът енергично изпомпва опашката си под водата, така че останалата част от тялото им да е повдигната над водата.

Превод: Йоанна Колесниченко

Източник: livescience

Направи дарение на училище!