РАЗКАЗИ ЗА СОЦИАЛНАТА ДИНАМИКА. РАЗКАЗ №4: ЛУЦИЙ КОРНЕЛИЙ СУЛА – ПАСИОНАРЪТ В ОСНОВАТА НА ИМПЕРИЯТА. Част 2: Сула – непобедимият. Реформаторът, отрекъл се доброволно от неограничената диктаторска власт

Автори: Николай К. Витанов – Институт по механика – БАН

Златинка И. Димитрова – Институт по физика на твърдото тяло – БАН

 

Отвсякъде врази…

И така, първата част от нашия разказ, остави Сула и неговата армия на път към Мала Азия, за да се бие с Митридат. Ситуацията беше такава – на изток – армиите на Митридат (над 200 000 човека), а на юг – недоволните гърци, виждайки в Митридат избавител от римското владичество. На запад – Рим под контрола на Марий и Цинна, подготвящи армии, които да бъдат хвърлени в гръб на армията на Сула. Всеки би се отчаял, нали? Но не и пасионарът Сула – фиг.1.


РЕКЛАМА:

***

Фигура 1. Сула в Гърция.
Фигура 1. Сула в Гърция.

В това време Митридат завладял цяла Анатолия и започнал да подражава на Александър Македонски. Той играел филантроп – каквито войници не избил, пуснал да се завърнат по домовете си и даже им дал провизии, докато се установят по родните си места. Митридат отишъл в храма на Артемида в Ефес и разширил зоната за защита около храма, като се качил на ъгъла на храма и пуснал една стрела, която отишла по-далеч от стрелата на Александър Македонски. Така, областта, в която преследваните имали божествена защита, се увеличила. Митридат конфискувал имуществото на гражданите на Рим и другите италианци и го разпределил между местното население. С това били анулирани и дълговете на местното население към италианските колонизатори – те също били имущество и били конфискувани от Митридат, който веднага ги анулирал. Територията, която Митридат контролирал, била доста голяма – освен своето царство Понт, простиращо се по източния бряг на Черно море чак до Азовско море, Митридат завладял и азиатските римски провинции и царствата Кападокия и Вифиния – фиг. 2.

Фигура 2. Царството на Митридат. Тъмно виолетово – размер на царството при възкачване на Митридат на трона. Светло виолетово – територии, завоювани от Митридат в началото на бойните действия с Рим. Митридат се мислел за Александър Македонски. Но нямал късмет. Насреща му бил не Дарий, а най-могъщият римски генерал – Луций Корнелий Сула. Който напердашил и Митридат, и гърците, и всички римски армии, дръзнали да се изправят срещу него. Но за това по-долу.
Фигура 2. Царството на Митридат. Тъмно виолетово – размер на царството при възкачване на Митридат на трона. Светло виолетово – територии, завоювани от Митридат в началото на бойните действия с Рим. Митридат се мислел за Александър Македонски. Но нямал късмет. Насреща му бил не Дарий, а най-могъщият римски генерал – Луций Корнелий Сула. Който напердашил и Митридат, и гърците, и всички римски армии, дръзнали да се изправят срещу него. Но за това по-долу.

Царете на тези царства – Никомед и Ариобарзан били прогонени. Синът на Митридат получил мощна армия, която трябвало да подчини Тракия и Македония (и ето как някои от тракийските племена станали естествени съюзници на Сула). Другата армия на Митридат била под командването на способния генерал Архелай, който трябвало да отнеме Гърция и островите в Егейско море от Рим. Митридат се установил в Пергам, където късметът му сработил още – там той сложил ръка на съкровището на египетските царе и на престолонаследника на египетския трон. Митридат обаче не можал да превземе Родос – там имало много римляни, а и местното население било проримско настроено. При атаката на града флотът на Митридат понесъл доста загуби. Сухопътната атака също не била успешна – извила се буря и доста от корабите, които пренасяли войската били повредени или потънали.

В континентална Гърция нещата също не вървели добре за Рим. Архелай привлякъл Атина на своя страна, като превзел град Делос и го дал за управление на атиняните, а заедно с това им дал и съкровищата, които намерил в делоския храм на Аполон. Още по на север римляните се държали в провинция Македония, благодарение на талантливия управител Гай Сентий и неговия легат Квинт Сура. За да се справи с това, Митридат сключил съюз с тракийския цар Софим, който извършил успешен набег чак до Епир и разграбил храма на Зевс в Дододна – фиг. 3.

Фигура 4. Останки от храма на Зевс в Додона. В Додона бил и най-старият гръцки оракул.
Фигура 3. Останки от храма на Зевс в Додона. В Додона бил и най-старият гръцки оракул.

Сура успял да спре армията на Архелай и напреднал към Атина като стигнал до Пирея, която превзел и се установил там. Но Сура не успял дълго да задържи Пирея и отстъпил към Македония. Там вече бил пристигнал авангардът на армията на Сула под командването на Лукул, а самият Сула с основната част на армията си пристигнал малко по-късно. Част от гръцките градове се уплашили от 6-те легиона на Сула и от присъединената към тях конница от съюзните италиански племена. Сула им обещал пари и подкрепа в замяна на войници. След като логистикът Сула комплектовал армията си, той настъпил към Тива, която изразила верноподаническите си чувства към него и отворила вратите си. Градовете, които не се подчинили на Сула, били превземани един по един, половината от подвластните им територии били конфискувани и Сула ги давал на храмовете, от които преди това секвестирал пари за поддръжка на армията. Така Сула стигнал до Атина и Пирея, разположил част от войските си пред вратите на Атина, а с другата част обсадил Пирея, където се бил скрил Архелай. Архелай наблюдавал спокойно действията на Сула от високите 18 метра стени около Пирея, издигнати преди повече от 300 години по идея на Перикъл и защитавали областта Атика от персите – фиг. 4. Архелай бил спокоен, но Сула нито бил самодоволен персийски цар, нито пък вярвал на данайците. Блестящият логистик Сула построил две огромни работилници за стенобитни машини. Дърветата от околните гори, включително тези от градината на академията, в която някога преподавал Платон, се превърнали в катапулти. Пред стените на Пирея били издигнати тераси, на които били закрепени стенобитните машини. За да построи терасите, Сула разрушил стените, които съединявали Атина и Пирея. Положението на Архелай постепенно ставало доста напечено. Той решил да нападне строящите терасите римляни.

Фигура 5. Пирея била добре фортифицирана. Имало дълги стени, която свързвали Пирея и Атина. Стени, които Сула разрушил, за да построи тераси за стенобитните си машини, с които атакувал Пирея и после Атина.
Фигура 4. Пирея била добре фортифицирана. Имало дълги стени, която свързвали Пирея и Атина. Стени, които Сула разрушил, за да построи тераси за стенобитните си машини, с които атакувал Пирея и после Атина.

Сула, добрият ученик на Югурта, обаче имал доста шпиони в Пирея. Той бил предупреден за нападението и войските на Архелай претърпели голямо поражение. Архелай поискал подкрепление и до неговото пристигане не посмял да помръдне от крепостта на Пирея, въпреки че армията му била по-голяма от тази на Сула. Митридат пратил още толкова войници и с двойно по-голяма армия от тази на Сула, Архелай се осмелил да излезе от Пирея и да атакува. Завързала се битка, която дълго време била равностойна. Сула, обаче, имал резерв – той пратил в боя войниците, които строяли терасите и участвали в логистичните действия. Обикновено това били войници, провинили се и непоказали кураж в битките. Сула им дал шанс за реабилитация и скоро ходът на битката се променил – армията на Архелай била разбита и пак се скрила зад стените на Пирея. Вратата на крепостта била затворена, а Архелай още бил навън. Наложило се да го спасяват, като му хвърлили въже от крепостните стени. Архелай отървал кожата, но всички, които го защитавали при това бягство, били избити. Сула можел да продължи с подготовката за атаката на Пирея. Той наградил щедро войниците си и отменил наказанията за недостатъчен кураж в боя. Сула имал превъзходство. Но за да победи генералите на Митридат, му трябвали още две неща – флот и пари. Задачата за събиране на флот била възложена на Лукул. С парите бил по-сложно. Рим, намиращ се под контрола на Цинна и Марий, спрял финансирането на кампанията срещу Митридат. Издаден бил декрет, който лишавал Сула от поста главнокомандващ и привържениците му в Рим започнали да бъдат избивани. Сула разбирал, че трябва да намери пари и да се справи първо с Митридат, а после да се занимава с Рим. И Сула знаел, откъде ще намери пари.

Фигура 5. Делфи – храмът на Аполон. Оракулите направили каквото могли, но Сула разчитал на по-голям началник – Венера (Хера). Зевс си мълчал, вероятно защото храмът му в Додона бил осквернен. И тъй храмовите злато и сребро попаднали при Сула, който веднага ги превърнал в златни и сребърни монети.
Фигура 5. Делфи – храмът на Аполон. Оракулите направили каквото могли, но Сула разчитал на по-голям началник – Венера (Хера). Зевс си мълчал, вероятно защото храмът му в Додона бил осквернен. И тъй храмовите злато и сребро попаднали при Сула, който веднага ги превърнал в златни и сребърни монети.

Парите били в съкровищниците на гръцките храмове – Олимпия, Делфи, Епидор и други. Сула детайлно описвал всичко, каквото взимал от храмовете.

Прочетете цялата статия тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.: