Направи дарение на училище!

Автори: Николай К. Витанов – Институт по механика, БАН

Златинка И. Димитрова – Институт по физика на твърдото тяло, БАН

Няколко уводни думи

Непознатите българи ли? Че какви други българи има освен нас българите – ще се запитате? Но я си помислете от следната гледна точка. Ние, българите в България можем да се наречем дунавските българи (живеем близо до река Дунав). Оп-па-а-а-а – ще кажете – сетихме се за какви други българи ще ни говорите. Има едни, дето живеят покрай реките Волга и Кама – за тях ли ще става дума? Да, за тях – фиг. 1. Има и още българи, но тук ще ви разкажем от нашата си гледна точка за историята и традициите на българите, живеещи покрай горните две реки.

Разбери повече за БГ Наука:

***

И разказът започва така – имало някога в старите времена един голям суперетнос – старобългарският суперетнос (какво е суперетнос надълго и нашироко обсъждахме в предните два разказа). Нека да видим какви са били характерните особености на този суперетнос и след това ще видим как са се развивали нещата при тази част от суперетноса, която е отишла да живее по поречието на река Волга. А станало това около 670 г. след смъртта на хан Кубрат и предводител на тези българи бил хан Котраг (Кодра-батор), вторият син на хан Кубрат.

И тъй, както си му е редът, за да разберем българския етнос, трябва да отидем там, където той се е формирал и да видим как старите българи са усвоявали биохимичната енергия от околната среда и каква култура и традиции са имали. Това е тема огромна и детайлите ще оставим (поне засега) на историците. Тук ще започнем с религията и митологията на старите българи.  Като се върнем далеко назад във времената и в китайските източници, ще видим, че на северозапад от тях от древни времена живеели народи, които китайците наричали белите варвари (хун ну). Част от тези народи били по някое време (около 520 г.) обединени от огромен хаганат, простирал се от Сибир и днешна Монголия, та чак до Каспийско и Черно море – фиг. 1.

В 603 г. огромният хаганат се разпаднал на западнотюркси хаганат и източнотюркски хаганат. Българите, както може да се досетите, се оказали по западната граница на западнотюркския хаганат. А в хаганата се покланяли на два вида свръхестествени сили.

Единият вид сили били свързани с персонифицираната Вселена, често представяна чрез златен идол, заемал централно място в религиозните обреди, и на когото често били принасяни жертви. Другият вид сили били духовете и демоните. Та, както виждаме, по ония времена Тенгри (или Тангра) бил богът – Вселена. Космическият бог – Вселена бил тъй велик, че изобщо не забелязвал духовете и демоните. А пък духовете и демоните вършели, каквото вършели, без да се бъркат в делата на великия космически бог и да засягат устоите на мирозданието. Белите варвари си имали върховни водачи – шанюйи или както е модерно да се казва днес – хандве. Ханът бил и върховен жрец. Считало се, че ханът е роден от Небето и Земята, а властта му е дадена от Слънцета и Луната. И като така, той два пъти на ден се покланял – сутрин на изгряващото Слънче, а вечер – на Луната. А когато ханът умирал, за него казвали, че преставал да вижда Слънцета и Луната. Е, нека да отбележим, че хановете и те си имали хан-началник и той се титулувал хаган (хан на хановете) – нещо като императорите по Китай и по западните земи.

Четете повече тук!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!