Разкази за социалната динамика. Разказ №6: Тойотоми Хидейоши – обединителят на Япония

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Автори: Николай К. Витанов, Калоян Н. Витанов

Институт по механика – БАН

 

Фигура 1. Тойотоми Хидейоши с прочутия си шлем, изобразяващ слънчеви лъчи.

 


РЕКЛАМА:

***

Тойотоми Хидейоши – фиг. 1 – обединил Япония. Парадоксален факт, като се има наум, че Хидейоши произхожда от селско семейство, а не от благородническите фамилии на големите даймио-господари от периода Сенгоку – периода на воюващите провинции. Тук ще ви разкажем как е станало това и общата нишка, погледнато от гледната точка на социалната динамика, е, че животът на човек е една пътека от събития и от време на време, движейки се по тази пътека, човек трябва да взима решения. Тези решения могат да засилват позициите му, да не отслабват позициите му или да отслабват позициите му. Ако човек взима правилните решения – такива, че позициите му да не отслабват или се засилват, той може да постигне чудеса. Такъв бил случаят със селското момче Токихиро – бъдещият императорски регент (тайко) на Япония Тойотоми Хидейоши. През живота си в повечето случаи той взимал правилните решения и стигнал далеч – успял да обедини разпокъсаната Япония. Но в едно не успял – да остави след себе си пълнолетен наследник. От това се възползвал най-търпеливият от големите даймио-господари от периода Сенгоку – Токугава Йейясу, и положил основите на шогуната Едо, който просъществувал над 250 години – чак до началото на периода Мейджи, смятан за началото на историята на съвременна Япония. Ще ви разкажем и за това, но всичко по реда си. И така, да започваме.

През 1536 г. се родил нашият герой Токихиро. Но за да разберете какво е било по онова време, трябва да сте прочели предишния ни разказ и в допълнение да се върнем към войната Онин, започнала през 1467 г. и продължила 11 години. Една от причините за тази война бил шогунът Ашикага Йошимаса – фиг.2, който предпочитал културните мероприятия пред управлението на държавата и поради това изобщо не приличал на дядо си –шогунът Ашикага Йошимицу, който управлявал държавата добре и построил прочутия златен павилион в Киото.

Фигура 2. Шогунът Ашикага Йошимаса – предпочитал културните мероприятия пред управлението на Япония. В държавата настъпил хаос и дошла войната Онин.

 

 

Войната Онин започнала като поредния локален конфликт между два силни клана – Хосокава и Ямана – фиг. 3. Йошимаса вместо да се намеси с твърда ръка, както предполага титлата му на сей-и-тай-шогун (мъчител на варварите), просто седял и наблюдавал как армиите на Хосокава и Ямана разсипвали столицата Киото и околните области.

Фигура 3. Войната Онин – Хосокава и съюзници срещу Ямана и съюзници. Шогунът Ашикага – рецитира поеми в чудесното кътче, показано на фигура 4.

 

В 1474 г. шогунът Йошимаса се махнал от Киото и се скрил в храма Хигашияма в източните покрайнини на столицата. Централната власт никаква я нямало. Докато Киото горял, Йошимаса пишел и рецитирал поеми – фиг. 4.

Фигура 4. Сребърният храм – тук Ашикага пишел и рецитирал поеми докато столицата Киото горяла.

 

В 1477 г. войната Онин приключила без победител, като нито кланът Ямана, нито кланът Хосокава постигнали целите си. Кланът Хосокава се опитвал да управлява държавата, но бакуфу системата – васалната система, се разпаднала. Провинциалните даймио-господари (даймио означава нещо като голямо име) не се подчинявали на васалната йерархия. Започнали войни за разделение – всеки даймио-господар или пък всеки разбойник, командващ група разбойници, се опитвал да си присвои властта над по-голямо или по-малко парче земя. С течение на времето новите господари на парчетата земя започнали да се бият помежду си и така парчетата земя се окрупнили, а броят на големите даймио-господари, които контролирали тези парчета земя, започнал да намалява. В Киото хаосът продължавал, като за контрол над шогуните Ашикага и над каквото останало от шогуната, се борили фамилиите Хосокава и Оучи. До 1507 г. превес имали Хосокава, а шогун бил тяхната марионетка , така да го кажем, Ашикага Йошицуми. В 1507 г. заместник-шогунът Хосокава Масамото починал и двамата му сина започнали да се бият за наследството му и за титлата заместник-шогун. От това се възползвали фамилията Оучи, които направили шогун своята марионетка Ашикага Йошитане. Та общата картинка била, че в Киото имало марионетно управление, контролирано от клана Хосокава или от клана Оучи. В провинциите всеки клан се бие срещу другите за контрoл на тази или онази област. В 1551 г. кланът Оучи бил унищожен от васалния клан Мори (запомнете ги тези, Хидейоши има доста да се бие с тях). Кланът Хосокава контролирал шогуната до 1558 г. – до засилването на Ода Нобунага.

В 1536 г. в Япония царял хаос. Бащата на Токихиро – селянинът Яемон, обработвал парче земя в провинцията Овари, която била контролирана от клана Ода, и бил привлечен да служи в армията на главата на клана Ода – Ода Нобушиге. Било му обещано увеличение на обработваемата земя, както и, че ще бъде направен самурай. Яемон бил ранен в една от битките на Нобушиге с другите даймио-господари и бил пенсиониран като войник. Мечтите му за повече земя и самурайски сан не се осъществили. През 1543 г. Яемон починал. На 7 години Токихиро останал сирак и трябвало да се оправя без баща в онези смутни времена. Няма свидетелства за това как се е оправил бъдещият регент на императора в онези години. Останали са само разкази, които той е разказвал на придворните си. От тези разкази за нас са интересни два. Единият е, че като дете Токихиро показвал добри организаторски способности и организирал селските деца при играта на войници – фиг. 5.

Фигура 5. Като дете Хидейоши – правият със скръстените ръце – организирал децата от селото при игра на войници. Да не се чудите на кого е този паметник, ако се озовете в Тойокуни.

 

Другият разказ бил, че един ден Токихиро сънувал сън, в който той се озовал в стая, пълна със слънчеви лъчи. Този сън трябвало да означава, че боговете са набелязали Токихиро за велики дела. Слънчевите лъчи от този сън били изобразени на прочутия боен шлем на Тойотоми Хидейоши.

И тъй изтекли 8 години, през които станало ясно, че от Токихиро селянин няма да излезе. И ето го нашия герой, на 15 години започва да си търси късмета като войник. Но не в провинцията Oвари в армията на клана Ода, а в съседната провинция Тотоми, която се намирала под контрола на доста по-мощния от гледна точка на военна сила даймио-господар Имагава Йошимото – върл враг на клана Ода (чиято провинция Овари препречвала пътя на Имагава към Киото и това му пречело да стане шогун) – фиг. 6. Това решение на Токихиро било грешно. 7 години прекарал Токихиро в армията на Имагава и не напреднал във военната йерархия. Първият ход на Токихиро бил грешен. В 1558 г. обаче Токихиро направил следващия си ход, който се оказал правилен – той се върнал в провинцията Овари и бил приет на служба в армията на младия Ода Нобунага. Ода Нобушиге бил починал и в Овари се водела борба за наследството му, която била спечелена от Нобунага. След този правилен ход от днешна гледна точка, военна кариера на Токихиро била готова да започне по същество.

Ода Нобунага имал страховит враг в лицето на Имагава Йошимото. Имагава бил начетен, обичал изкуството и литературата, имал голяма армия и също толкова големи политически амбиции. Имагава искал да отиде с армията си в Киото и да свали шогуна Ашиката и да изгони поддържащия го, но доста отслабнал клан Хосокава, и да постави началото на нов шогунат.

 

 

Цялата статия е публикувана в брой 109 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!