Разкази за социалната динамика. Разказ № 11: Кратка история на Китай от гледна точка на математическата социална динамика. От късната династия Тан до Темуджин

Николай К. Витанов, Институт по механика – БАН

Златинка И. Димитрова – ИФТТ – БАН

 

През конфуцианци и евнуси към Темуджин 

И така, в края на предишния ни разказ ви разказахме за въстанието на генерал Ан Лу Шан, с което дошъл краят на ранната династия Тан. Въстанието изтощило Китай. Времената на великия император Тай Цзун отминали и страната била изправена пред текущите си проблеми. Конфуцианците и евнусите отново щели да започнат да изтласкват легистите от властта. И както винаги се случва когато управляват либерали (конфуцианци) и меки китки (евнуси), китайската империя щяла да изпадне в поредица от кризи. И пак щял да се намери кой да избие евнусите (вече не се изненадвате на това, нали). Но този път щяло и да се случи и нещо друго – над конфуцианските пелтеци и меките китки в императорския двор щяла да надвисне гигасянката на един от най-големите фенове на учението на съветника Шан (името на този съветник споменавахме често в предишните разкази – оня съветник, който заложил основите на превъщането на малкото княжество Цин (едно от множеството враждуващи княжества в Китай) в огромна империя – фиг.1). 

Фигура 1. Съветникът Шан Ян – идеологът на китайската имперска технология. Никак не е забравен, дори и 2400 години, след като е живял.


РЕКЛАМА:

***

 

Фенът щял да надмине многократно учителя си по постижения и щял да заложи основата на най-голямата империя на света. Името на този фен било Темуджин. Темуджин ли, къкъв е пък, тоя Темуджин? – ще попитате. Е-е-е-е, стига де, всеки от вас добре познава Темуджин. Само че под друго име. Какво е другото име ли? Другото име, което получил Темуджин било – Чингис хан. И тъй, в този разказ ще ви опишем как боравенето с властта в китайската империя довело до появата на чудовищната по размер монголска империя и как каканижещите конфуцианци и корумпираните и развратни евнуси не могли да спрат могъщите монголски армии, конструирани по технологиите на Чингис хан, която както вече знаем, били взаимствани от имперската технология на съветника Шан с прекрасно вплитане на монголските особености и допълване на теорията и практиката. Образно казано – ако съветникът Шан предложил корпускулярна технология за създаване на силна държава, Чингиз хан е несъмнено авторът и първият голям практик на вълновата технология за създаване на империя.   И след този увод, напред към събитията и техния анализ от гледната точка на математическата социална динамика. 

 

Китай след въстанието на генерал Ан Лу Шан. Дай-цзун опитва да стабилизира империята

В предния разказ спряхме до 762 г., когато на престола се възкачил император Дай-цзун – фиг. 2. 

Фигура 2. Император Дай-цзун. Трябвало да стабилизира Китай след голямото въстание на генерал Ан Лу Шан. Проблеми имало много.

 

Възкачването му никак не било по конфуциански. Дай- цзун не бил син на официалната жена на предишния император и както си му е реда, тя се опитала да го убие и да постави сина си на престола. Не и се получило и както се сещате, платила за неуспеха си с главата си. В империята на Дай-цзун царели размирни времена. Тибетските племена отнели доста земи от Китай – фиг. 3, от което китайското коневъдство било здраво засегнато – на тези земи се отглеждали много и добри коне. Китай трябвало да купува коне от империята на уйгурите, което било скъпа работа, пък и уйгурските армии били силни – веднъж те даже успели да превземат столицата Лоян – фиг. 4. Дай-цзун не бил обаче от тези, които се отказват – все пак той успял да се справи със старата императрица. След което се заел да се справи с подобряването на държавните финанси. Били въведени държавни монополи върху солта и чая. 

Фигура 3. Тибетските държави по време на късната династия Тан. Увеличаването на територията на Тибет отнело плодородни земи от Китай и ударило коневъдството. А без коне – какви армии ще правиш, че да се противопоставяш на северните конни племена, обединени в уйгурския хаганат.

Тоя последния монопол върху чая, изгърмял поради корумпираността на държавните чиновници и Дай-цзун започнал да заменя старите чиновници с по-млади и по-верни на империята бюрократи, които даже започнали да попадат и в централното правителство. 

Фигура 4. Уйгурският хаганат – силна държава на конни племена, създаваща много проблеми на късния тански Китай. 

 

Това добре, обаче в централното правителство почнали да попадат и евнуси. Императорът искал да управляват умни хора, а някои от евнусите били такива, но коварните и корумпирани евнуси щели с течение на времето да започнат да отслабват империята. Чиновниците от финансовото министерство ненавиждали евнусите, но щат, не щат, трябвало да се занимават с тях, понеже под контрола на евнусите била императорската хазна. С течение на времето евнусите се разпространявали като зараза по високите държавни постове – където евнух заемал пост, веднага започвали да се назначават други евнуси. Почвате да се сещате, защо Чингис хан и наследниците му успели да подчинят Китай, нали? Но да караме подред. 

Дай-цзун бил будист и направил будизма държавна религия. Тая работа просъществувала до 779 г., когато Дай-цзун починал и на трона се възкачил вторият му син под името Де-цзун – фиг. 5. 

Фигура 5. Император Де-цзун. При него данъците станали разбираеми за народа.  А и знаел, че държавната машинария и технологии не трябва да са много сложни, за да работят ефективно. 

 

Де-цзун искрено искал да опрости държавната машина. Той реформирал данъчната система и я заменил със системата от двата данъка – единият се взимал от всяко семейство в зависимост от размера на семейството и имуществото му, а другият – в зависимост от обработваемата земя. Тези данъци се събирали на 2 части през годината и се поддържало строго съотношение, каква част от данъка отива за централното правителство и каква част от данъка остава в провинцията. Централната власт обаче била доста отслабена и като така, се появил сепаратизъм – особено на юг, където се нароили много князе с княжества и даже някои от тях почнали да се наричат императори. Де-цзун се опитал да смаже сепаратизма с военни средства, но така и не успял да края на живота си, които настъпил в 805 г. Сменил го синът ме Шин-цзун, който обаче получил инсулт и останал инвалид след това, та по едно време се отрекъл от престола в полза на един от синовете си, който станал император под името Сян-цзун – фиг. 6. Евнусите били изтървали възпитанието на Сян-цзун – никой не смятал, че той ще стигне тъй бързо да престола. Грешка – голя-я-я-ма грешка – Сян-цзун се запознал с принципите на легизма. Като станал император, евнусите били турени на къса каишка и нещата в империята потръгнали. Системата на двата данъка донесла финансова стабилизация, а Сян-цзун бил добър пълководец и за 10 години се разправил с князете, княжченцата и императориченцата, които се навъдили самозвано из Китай. И какво си мислите, че станало. 

Фигура 6. Император Сян-цзун. Идеите на съветника Шан – в действие. Евнусите – на къса каишка. В армията – способни генерали. И успехите почнали да идват. Наследените проблеми обаче били много. 

 

Я, познайте? Е-е-е, как не може да познаете, де! Ами логично – поставените на къса каишка евнуси спретнали заговор и убили императора в 820 г. И поставили на трона свой послушник под името Му-цзун. Послушникът разбира се бил подбран да е достатъчно добре некадърен, та властта трябвало значи да прeмине в ръцете на евнусите. Хубав номер, а? Му-цзун демонстрирал некадърността си, когато през 823 г. паднал от коня, останал инвалид и умрял през 824 г. Дюшеш – рекли си евнусите и поставили на трона малолетния, безотговорен и развратен  син на Му-цзун, който приел името Цзин-цзун. Е-е-е, стига с тези евнуси, рекла си дворцовата бюрокрация и ето ви ги три партии, борещи се властта – евнусите, учените хора, издържали изпитите за най-висши държавни бюрократи и накрая – фамилните кланове, борещи се да докопат властта. А там нейде, далече в Монголия, духът на съветника Шан направлявал историята към появата на Темуджин. Но всичко било още спокойно – агънцата си блеели, кончетата си пасели, а татарите още не били унищожени от Чингиз хан. Тъй. Назад към Китай.

Там Цзин-цзун почнал да си показва рогата и уплашил евнусите. Та след един запой евнусите убили императора и поставили на трона брат му – Вен-цзун – фиг.7, които изглеждал идиот и достатъчно глупав, за да не им пречи. Изглеждал, де изглеждал. Ама не било така. Евнусите направили грешка. Вен-цзун ги ударил право в сърцето, като съкратил броя на дамите в харема и забранил кипренето. В 830 г. евнусите успели да блокират опита на императора да ограничи влиянието им – паразитната мрежа от евнуси била прояла цялата държавна администрация. Дошла 835 г., в която се случили решителните събития. Държавните чиновници от анти-евнуската партия, организирали „Заговора на сладката роса“ – на един прием било обявено, че на една от дърветата в градината на двореца се е появила сладка роса. Императорът решил да види това и с него се юрнала свитата евнуси. Веднага била организирана шатра в градината, която била напълнена с войници, готови да избият евнусите. Вятърът повдигнал обаче краищата на шатрата и тълпата евнуси видели войниците и се разбягали. Доста се спасили и между тях били евнусите, командващи императорската армия около столицата. Те заповядали на армията да влезе в столицата и да арестува всички министри и семействата им. Всички основни министри със семействата им били убити, а заедно с тях и още хиляди чиновници. 

Фигура 7. Император Вен-цзун: или евнусите, или аз. Победили евнусите. Проблемите в китайската империя щели да продължат.

 

Евнусите заставили императора да убие единствения си син и наследник. Вен-цзун се пропил  и умрял през 836 г. Евнусите поставили на трона брат му У-цзун и унищожили всички, които им пречели. У-цзун обаче бил интелигентен – фиг. 8. -– като не можел да управлява – назначил за първи министър стария бюрократ 


Фигура 8. Император У-цзун: не мога да се справя с евнусите, затова ще сложа да управлява този, който може. И назначил Ли Ду-ю за първи министър. Евнусите пак били притиснати в ъгъла.

 

Ли Ду-ю и се скрил зад гърба му. Ли-Ду-ю го бивало доста в имперските дела и изведнъж евнусите се видели пак на къса каишка, а работата на централното правителство потръгнала (евнусите действали като германците при Сталинград – германската авиация бомбардирала толкова много, че германски танкове с трудности минавали по осеяните с дупки пътища. Евнусите избили старите чиновници, но на тяхна място дошли по-млади и по-патриотични, които естествено застанали на страната на Ли Ду-ю). Императорът свивал рамене и тайничко потривал ръце. Евнусите отслабвали. Ли Ду-ю поставил способни генерали начело на армията и в 843 г. в голяма битка китайската армия разбила армията на уйгурската империя. Способните генерали смазали голямо въстание в източната част на страна и Ли Ду -ю се насочил към следващия проблем – будистите, чиито манастири били станали толкова богати, че будистките монаси започнали да се противопоставят на централното правителство. Императорът обаче бил даосист, а не будист и освен това искал да оправи финансовото състояние на империята. Ли ду – ю използвал това и предложил технология за репресии на будистите с последващо конфискуване на богатствата им. Бинго, дето има една приказка – императорът се съгласил. Храмовете били разграбени, а металът от статуите бил претопен на монети (стара технология – така Сула претопил огромните вази, подарени от самия цар Крез на оракула в Делфи, за да отсече монети за финансиране на похода си срещу Митридат. Делфийският оракул пищял, пищял, че служи на Аполон, но Сула му отговорил, че тай служи на по-голям началник – Юнона. Юпитер, както се сещате, си бутнал пас в спора и делвите били претопени). 250 000 монаси били заставени да се върнат към цивилен живот и будистката религия вече не представлявала заплаха за държавата. 

Нещата в Китай потръгнали. Дори и след 846 г., в която  У-цзун напуснал този свят. На престола  дошъл чичо му – Сюан-цзун -фиг. 9 – син на император Сян-цзун. Цуг-цванг – евнусите нямало какво да правят – това бил предендентът с най-големи права на трона. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 137 на списанието>>  

Издаваме вече 15 г. онлайн списание, което цели да покаже красотата на знанието. Стремим се с всеки брой да покажем най-новото в науката и да имаме нови български учени-автори, които да ви покажат своята работа чрез достъпно написани статии. В този брой има около 8 авторски статии, които са актуални, интересни и вярвам ще останат дълго в съзнанието ви, а някои от вас дори ще разказват прочетеното.

Важно е да отбележа, че от този брой абонамента става 49 лв. за година и 4,50 лв. за периодично плащане месец за месец. Също така вече може да четете списанието в е-четец – формати ePub и mobi, като запазваме PDF-a и дори в момента работим да бъде още по-добре изглеждащ. Може да видите демо на този брой по-долу.

Вижте този и всички предишни броеве, важно е да се знае!


Европейска нощ на учените 2022 г.: