Ранните години на императрица Зоя Багренородна

Златна монета на Зоя и Теодора, 1042 г.

Илия Макрелов
Екатерина Ангелова
(Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

Статия е посветена на византийската императрица Зоя Багренородна и има за цел да разкрие ролята и влиянието на жените – императрици върху съдбините на най-могъщата империя в Евразия през Средновековието. В патриархалното общество и във Византийската империя, жените остават в сянката на своите съпрузи, синове, бащи и братя, но именно роднинските им връзки са и единствената им възможност да получат достъп до върховете на властта и да предопределят съдбините на империята. 

Във Византийската империя властта технически била предоставена на императора. Въпреки това редица императрици играели важна роля в управлението и дори поемали контрол над империята при подходящи обстоятелства. Най-често императриците поемали властта като регенти на младите си синове, което означавало определен период на временно управление докато младият император навърши пълнолетие, обикновено на шестнадесет години. При необичайни обстоятелства императриците са могли да управляват самостоятелно, въпреки че се е считало за по-нормално те да се възползват от възможността да си изберат съпруг и да го направят император. Последните представители на македонската династия сестрите Зоя и Теодора управлявали заедно като императрици в продължение на седем седмици, докато Зоя решила да се омъжи отново. Режимът вероятно е можел да продължи по-дълго, ако императриците не са били в конфликт помежду си.

Зоя, детайл от мозайките в Света София (Истанбул, Турция).

Зоя била Багренородна, т.е. „родена в пурпур“. Това било прозвище на родено в столицата дете на управляващ император. Тя била втората дъщеря на Константин VIII (1025-1028) и съпругата му Елена. Константин VIII имал три дъщери. Най-голямата от тях Евдокия била обезобразена от детска болест и била изпратена в манастир. Другите две Зоя и Теодора останали в двореца, като между тях очевидно е имало взаимно напрежение и неприязън. По времето когато баща им Константин VIII бил на смъртното си легло през 1028 г. родената около 978 г. Зоя била около петдесетгодишна, а сестра ѝ Теодора била малко по-млада.

Било е планирано една от принцесите, най-вероятно Зоя, да бъде изпратена на Запад, за да се омъжи за императора на Свещената римска империя Отон III (983-1002) по същия начин както племенницата на Йоан I Цимиски (969-976) Теофано е била дадена  за  булка на Отон II (967-983) през 972 г. Но Отон III умрял преди пристигането на византийската принцеса в Бари през февруари 1002 г. Във всеки случай този брак не би могъл да разреши проблема с наследяването на империята. Катастрофалният неуспех да се подсигури продължаването на династията вероятно се дължи на недоверието на император Василий II към жените, притежаващи позиции и влияние, и на нежеланието му да допусне роднините по брачна линия да се намесват в управлението на империята.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 135 на списанието.

Вземи само този брой в PDF >>

Отвори ДЕМО – първите 30 стр. от броя >>