Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Гл. асистент д-р Ева Касева, учен в Института за държавата и правото, Българска академия на науките и преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Заниманията ми като учен в Института (ИДП) са средоточени в изследователска дейност на нормативни актове източници на международното частно право. Изследвам актове на Европейския съюз  –  напр. Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка; Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000; Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца; Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012. Също така, анализирам и международни актове каквито са конвенциите на Хагската академия по международно частно право – например: Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., Хагската конвенция от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството. Проучвам и договори за правна помощ, кодекси (кодификации) на международното частно право на други държави, както и норми на международното частно право съдържащи се в българското законодателство. В научната си дейност проследявам нормотворческия процес по необходимостта и създаването, както и евентуалното изменение на определена уредба, правя съпоставка между различните кодификации и българската уредба (ако има такава), търся смисъла вложен в нормата, принципа, който тя защитава – напр.за закрила висшите интереси на детето, за закрила на по-слабата страна в правоотношенията, анализирам приложението на разпоредбата в практиката на съдилищата – Съда на ЕС, международни и български съдилища. Научната ми дейност включва научно-приложна работа по проекти, изготвяне на становища, консултативна дейност в помощ на органите от законодателната, изпълнителната и съдебната власт,  изработване на планови работи, участие в конференции – у нас и в чужбина.

Преподавателската дейност – подготовка и изнасяне на лекции по дисциплината Международно частно право.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

В резултат на моите изследвания съм публикувала монография посветена на компетентността и приложимото право към задължения за издръжка по Регламент № 4/2009 на ЕС. В нея анализирам нормите на Регламента за определяне на компетентен съд и приложимо право, както и практиката на българските съдилища по приложението им. На мнение съм, че трудът е полезен за практикуващи адвокати и съдии с оглед многобройните дела за издръжка с международен елемент.
Също така съм представила с доклади на конференции в чужбина националната уредба свързана с различни отношения на международното частно право – издръжка (Хайделберг, Германия); признаване на правен статус (Вюрцбуг, Германия), особени повелителни норми (Будапеща).

Изготвяла съм и представила пред европейските нормотворци аргументирано предложение за изменение на някои от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 4/2009.

В момента подготвям монография относно уредбата по Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012. Тя е първата в България, която изследва уредбата по регламента, чрез който: официалните документи, попадащи в неговия обхват, се освобождават от изискванията за легализация или подобна формална процедура; се предвижда опростяване и на други формалности, свързани с трансграничното приемане на официални документи, и по-точно на заверени копия и заверени преводи; се въвежда ефективно и надеждно административно сътрудничество, което се базира на Информационната система за вътрешния пазар; се създават многоезични стандартни удостоверения на Съюза за раждане, смърт, брак, регистрирано партньорство и правен статут и представителство на дружество или друг вид предприятие. На мнение съм, че трудът ми, би бил едно практическо ръководство за всеки гражданин по прилагане текстовете на регламента.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

И до днес се шегувам, че не съм сигурна дали аз избрах международното частно право, или то мен. Решението ми да се занимавам с наука не е дошло съзнателно и отведнъж. На първо място след завършване на образованието си имах желание да продължа и да се профилирам, тъй като всички колеги се дипломираме „магистър по право“. Аз исках да имам допълнителна квалификация – задълбочени познания в един отрасъл на правото. На второ място актуалността и динамиката на отношенията (особено след като България стана член на ЕС), които отрасъла международно частно право регулира наклониха везните към докторантура в тази област. На трето място, по време на докторантурата осъзнах, че научните изследвания са нещо, което мога да правя и което ми доставя удоволствие. Така постепенно в мен „узря“ идеята за научна и преподавателска дейност. Научните търсения ми помагат в преподавателската дейност. А твърдо вярвам, че чрез анализите си помагам на практикуващи юристи.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Огромна подкрепа получих и получавам от научния си ръководител по време на докторантурата – дългогодишен преподавател по международно частно право в СУ „Св.Климент Охридски“ – проф.д-р Йорданка Зидарова. С нея многократно сме обсъждали както дисертацията ми, така и всякакви въпроси и казуси по международно частно право. И други колеги ме подкрепят по пътя – доц. Пламенка Маркова, доц. Венцислава Желязкова и други. Също така имам подкрепата на ръководството и колегите в институциите, в които работя – Института за държавата и правото и ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“. На всички съм безкрайно благодарна. Стипендиант съм на Хагската академия по международно частно право в гр.Хага, Холандия.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите, с които аз се сблъсквам са основно два. Първият – липсата на достатъчен достъп до ресурси – в световен мащаб излизат много трудове в материята, но в България те не се закупуват или се закупуват от една – две библиотеки минимален брой списания. Това затруднява изследователската ми дейност, тъй като трябва сама да си ги набавям. Този проблем се неглижира, а е от същностно значение, за да имаме ние като учени база с която да работим, да творим същностни, значими изследвания и да имаме самочувствие когато се изправим например до западноевропейските си колеги на конференция.

От първият произлиза и вторият проблем – усеща се една незаинтересованост от страна на колегите в чужбина към нашите изследвания. Това е един вид дискриминация – тя не е директна – уважават те като човек и учен, но чуят ли, че си от България губят интерес. Считам, че това е въпрос на държавна политика и тя трябва да бъде променена – науката и преподавателската дейност трябва да станат висш приоритет за управляващите. Науката е синоним на прогрес, на живот, знание и сила.  Затова тя трябва да е в основите на обществото.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Изначално това, което вече казах – отношението на управляващите към науката. А ако трябва да съм по-конкретна след това: 

Първо  – заплащането. Айнщайн неслучайно е казал „Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея“. За да може учените да сме спокойни, не трябва да се стремим да печелим проекти или да работим на няколко места, а да имаме високо заплащане, което да ни позволява да работим с устрем и достойнство.

Второ –  базите – по много от науките трябва да се изградят нови и модерни работни места, съответстващи на изследванията, които се правят.

Трето – ресурсите – трябва да се осъвремени достъпът до електронни и други източници. 

Четвърто –  според мен управлението на държавата трябва да се допитва по-често до учените.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

На мнение съм, че самоцелното говорене за наука е безсмислено. Според мен за наука трябва да се говори тогава когато има научни постижения или развитие в науката – научни събития, форуми, постижения – те винаги трябва да се отбелязват. 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!