Направи дарение на училище!

Автор: Памела-Елина Динева

Публицистиката е литературен жанр, в който съдържанието обхваща предимно актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми, но макар тази конкретизация, тя също се занимава със съществени въпроси, свързани както с литературата отблизо, така и с изкуствата. По тази причина множество литератори и културоведи биват определяни и като авторитетни публицисти, борещи се не само за справедливост в живота, но и в изкуството. В тесен смисъл на думата публицистиката е ключов компонент на редица жанрове.

Виктòр-Марѝ Югò е френски поет и писател, драматург, есеист и романист, както и художник и общественик, автор е на стихотворения, (девет на брой), дванадесет пиеси, многобройни публицистични произведения, повести, на редица стихосбирки и други. Известният французин е роден в град Безансон във Франция през 1802 година, 26 февруари. Неговото направление е романтизмът, а периодите са определени още като символизъм и абстрактен експресионизъм. Пише активно през 19 век, допринася за богатата творческа история в годините и бива запомнен с изкуството да създава качествена и красива литература, не престава да твори до самия си край. Умира на 83-годишна възраст на 22 май през 1885 година в Париж и получава почетен гроб в парижката църква ,,Света Геновева“, която е преустроена в Пантеон. Погребението му се превръща във всенародно поклонение.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Както е известно, при много създатели на творчество (независимо от неговото естество) съществува история зад всяко попълнено произведение – дали такава, която пояснява причината за създаване на съответния труд, или която разяснява случващите се събития по време на процеса на писане на работата, с помощ на което читателите (или зрителите) си обясняват по-детайлно даденото съдържание. Мотивиращ е и фактът, че животът на Виктор Юго не може да бъде определен изобщо като лесен или монотонен и въпреки трудностите, той успява да остави във времето изключителни шедьоври, с които неговата публицистика има огромен принос за френската литература. Писателят прекарва детството си в Париж, а през 1811-та година посещава религиозно училище в Мадрид. През 1813-та година се установява отново в Париж с майка си, която напуска баща му, заради връзка с друг имперски генерал. През 1815-та година постъпва с брат си в пансиона ,,Кордие‘‘ и именно тогава е ключов поврат в живота му, защото се смята, че по това време започва да пише стихове, за които знае неговата майка, която го подкрепя, и учителка във въпросния пансион, която се занимава с тяхната редакция. Амбицията на Юго не престава да расте и на възраст от 14 години той отбелязва в полето на един вестник думите: „Искам да бъда Шатобриан или нищо“. Младият творец визира именно великия Франсоа Рене дьо Шатобриан, който по онова време е негово вдъхновение.

През 1817-та година още непрофесионално реализираният поет участва в поетичен конкурс на тема „Щастието, което носи учението във всички житейски ситуации“, организиран от Френската академия, в който той е достоен за награда за стихотворението ,,Trois lustres à peine“, но журито избира не му я връчи, поради крехката му възраст, която предполага да не е самостоятелно написано. Съмнителният поглед над безупречния талант на момчето е разбираем, но в последствие през следващите няколко години той участва в много други конкурси за поезия, където има променлив успех. Воден от прогреса си във сферата, Виктор Юго се отказва от любовта си към математиката и решава да се занимава с литература. Този повратен момент е и празник за обществото към днешна дата. През 1819-та година основава списание с братята си, което привлича вниманието на по-широка публика към неговия талант. Така се заражда и първата му стихосбирка („Odes“), която излиза през 1821-та година, когато е вече на скромните 19 години. Стихосбирката бива отпечатана в 1500 екземпляра, които се продават за четири месеца. Интересен факт, а и бележито събитие, е, че един от тях достига до крал Луи XVIII, който отпуска на автора годишна пенсия от хиляда франка.

Поетическият сборник (,,Оди и балади‘‘) е от най-ранните творения на писателя и е написан и публикуван между 1822г. и 1828 г., като включва пет книги от оди и една от балади. Той отразява католическите роялистки възгледи от ранните 20 години на автора. Писателят пише седем различни предговора за колекцията, както следва през 1822г., 1823г., 1824 г., 1826 г. и 1828 г., 1853г. и последно през 1880 г. Изразява становище за разликата между „ред“ и „редовност“, от което се достига до извода, че една нередност в изкуството може да има своя логика или ред и да постигне ефекти, които са иначе невъзможни за редовността или класическата равномерност. Версията, написана през 1826-та година, получава положителна рецензия от 22-годишния френски литературен критик Sainte-Beuve (Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов) и оттам се заражда приятелството между двамата. Както знаем, освен в качеството си на критик, Сент-Бьов е и изключителен литературовед, откъдето следва, че една негова рецензия с позитивен характер действително е признание за качествена отсрещна работа. Това затвърждава и професионализма на Виктор Юго. 

В театъра видният творец се утвърждава като един от лидерите на френския романтизъм, като представя своята концепция за романтичната драма в предговорите, които въвеждат ,,Кромуел“, след това ,,Ернани‘‘ (през 1830 г.), които са утвърдени манифести, а впоследствие и в другите му произведения. Пиесата ,,Кромуел“ е всъщност повлияна от литературния кръг на френския автор, който се идентифицира като романтик, избрал за модел драматурга Шекспир, вместо класиците Жан Расин и Пиер Корней (които са подкрепени от Френската академия). Поради масивната дължина от 6920 стиха, както и логистичните проблеми при пресъздаване на огромния състав от герои на автора, пиесата остава неизиграна до 1956-та година. Тя разказва за вътрешните конфликти на Оливър Кромуел (английски военачалник и генерал през ХVІІ век, водач на Английската революция) при предлагането на короната на Англия. Познавайки творчеството на Виктор Юго, не е изненада, че и посочената пиеса е отличена със забележителен предговор, който сега се счита за манифест на романтичното движение.

,,Клетниците“ е един от най-влиятелните романи, който представя тъжната действителност и не просто постига бележит успех през деветнадесети век, но и оставя следа във времето дори към днешна дата. В себе си съдържа описателна картина на живота на бедните хора в Париж и провинциална Франция през първата почти половина на деветнадесети век. Авторът акцентира върху съдбата на осъдения Жан Валжан (измисленият от Юго главен герой на произведението). Посоченият роман е социален, философски и исторически и в него се срещат идеалите именно на романтизма (направление, обикновено присъщо за автора) и тези на самия него относно човешката природа. Намеренията на писателя са обобщени посредством силния емоционален предговор на ,,Клетниците“, който гласи: „Докато трите проблема на века, деградацията на човека от пролетариата, деградацията на жените от глада, атрофията на детето през нощта, няма да бъдат решени; с други думи, и от още по-широка гледна точка, докато има невежество и нещастие на земята, книгите за тяхното естество може да не са безполезни.“. Това произведение съдържа изключителни теми и мъдри мисли, една от които ,,Ние, хората се лъжем, като си въобразяваме, че сме изчерпали всичко, което ни готви съдбата, че сме достигнали до дъното на каквото и да било.“. Тези думи имат за цел да напомнят на читателите, че животът в истинската си същност не е предвидим, затова трябва да сме благодарни за него и да се стремим да бъдем продуктивни, да не се самозабравяме и да не бъдем егоисти, а същевременно – винаги да имаме надежда и вяра в доброто бъдеще.

Цялата статия, както и много други, прочетете в новия Брой 173 на сп. Българска Наука

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!