Публична лекция с изложба “Изида и Сарапис в Сердика”

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

На 30 май от 17ч. в Регионален исторически музей – София се проведе публична лекция с изложба на тема “Изида и Сарапис в Сердика”. Събитието е част от интердисциплинарния проект „Тракия и Египет презгръко-римския период“ на Институтаза балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при БАН и с партньорството на Нов български университет.

През епохата на Елинизма, след завладяването на Египет от Александър Велики, при наследниците му от династията на Птолемеите, култът към египетските божества Изида и Сарапис се разпространява из целия Средиземноморски свят. Сложен и продължителен процес, той води до трайни последици за културно-религиозния пейзаж на гръко-римското общество.

Проникването на египетските култове в Тракия започва през III в. пр. Хр. – първоначално по крайбрежието, а впоследствие, вероятно по време на Флавиите, и към вътрешността. То се случва сравнително късно в сравнение с останалите области на Егеида. Липсва самостоятелно разпространение на култа на Изида, което е характерно за ранния етап на проникване на египетското религиозно влияние. Едва век след експанзията на Птолемеите, култът се разпространява в Месамбрия и Томи, които се превръщат в пуктове за експорт на тракийско производство.

Налагането на римската власт в тракийските земи има свое отражение в разпространението на египетските култове. Характерната за римляните ненамеса в традициите и религиозния живот на новозавладяните земи се провежда и в тракийската провинция. По време на Флавиите и Антонините тази политика обаче не е действаща и проявите на египетския култ са туширани. Този феномен продължава до времето на Антонин Пий и Марк Аврелий. Тогава и в епиграфските паметници и в монетосеченето на градовете в Тракия египетските божества не само получават право на публична изява, но тяхното почитане има пряка връзка с възприемането на Сарапис като бог, носител на закрила и победа на императорите от Антонин Пий насетне.


РЕКЛАМА:

***

Цялата статия е публикувана в брой 111 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!