Автор: Михаела Варнева, Доцент, Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна

Резюме: На 9.09.1944 г. Отечественият фронт завзема властта в България и сформира правителство. Драстично се променят обществено-политическите отношения в страната и това оказва сериозно въздействие върху профсъюзното движение и професионално-съсловните организации. Целта на настоящата статия е да проследим промените в професионално-съсловните организации в страната и в частност в областта на здравеопазването за периода 1944-1989 г. За постигане на целта проучихме литературни източници и интернет сайтове. Установихме, че в някои отрасли промените са бързи, но в други професионални сфери, като здравеопазването например, те се извършват за период от около 3 години. Престават да съществуват отделните организации и всички работещи в сферата на здравеопазването са вкарани в една обща рамка – Профсъюз на здравните работници, който поради политическата обстановка в страната, абдикира донякъде от целите и задачите присъщи на съсловна организация. На най-ниското стъпало е първичната профсъюзна организация. През 1989 г. вятърът на промяната носи нови обществено-политически отношения, което налага промени. Профсъюзът на здравните работници не отговаря на новите условия и престава да съществува. Професиите в здравеопазването възраждат своите съсловни сдружения, съюзи и организации.

Ключови думи: здравеопазване, профсъюз на здравните работници, факти от миналото

На 9 септември 1944 г. Отечественият фронт завзема властта в България и сформира правителство. Още на 16 септември е взето решение да се учреди Общ работнически професионален съюз (ОРПС), който да обедини съществуващите и новосъздадените професионални съюзи. Извършва се основно прегрупиране, но не е възможно да се избегне напълно тясно професионалния облик на съществуващите профсъюзи. Създават се 33 отделни профсъюза, обединени в ОРПС (6). 

С последвалата национализацията на частната собственост и ликвидирането на многопартийната политическа система, се създават условия за механично пренасяне на модела на съветските профсъюзи. Започва внедряване на съветската система във всички сфери на обществения живот, включително и в здравеопазването (9,19). 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Един от новосъздадените профсъюзи (от народната власт) е този на здравните работници (ПСЗР). Той е част от ОРПС и се създава на основата на съществуващите до тогава съсловни организации на отделните категории здравни работници. Според Василев, той  е продължител на идеалите, целите и задачите на Съюза на медико-санитарните работници. Инициатори за създаването му са дейци от Съюза на здравните деятели, начело със заслужилия профсъюзен деец Йордан Иванов Ножаров и др. негови съратници (8). От  16 до 18 септември 1945 г. се провежда първият конгрес на който за председател е избран фелдшерът Йордан Иванов Ножаров (6,15,20,22). От месец май на 1945 г. започва издаването на профсъюзния печатен орган в-к. Здравен фронт. Иванов ръководи ПСЗР до 1947 г., когато поради разклатеното си здраве предава щафетата на по-младите, но остава почетен председател до смъртта си на 13.11.1963 г. (7,8,20,23). 

В свое интервю за в. Здравен фронт д-р Рачо Ангелов-Министър на народното здраве, определя ПСЗР, като ценен сътрудник на МНЗ и важен фактор за мобилизиране силите на здравните работници. Той определя сътрудничеството с профсъюза не само като полезно, но и като необходимо. Профсъюзът придобива авторитет пред здравното ръководство. За краткия период от създаването си е обхванал всички здравни работници – наемници под ведомството на МНЗ, премахнал е съсловния антагонизъм и е настъпило желаното единство между здравните работници. По това време, особено остро изниква въпроса за превъзпитанието на медицинските кадри, когато с указ се задължават всички частно практикуващи медицински работници задължително да работят и в обществените здравни заведения  (8).

Скоро след установяване на народната власт, държавата поема контрола върху търговията на едро и правото да открива аптеки. През 1946 г. са открити 114 държавни аптеки, 100 от които са по селата. През 1948 г. държавните аптеки в страната вече са 537, а през 1952 г. са разкрити още 658 аптеки и 1173 аптечни пункта. През 1949 г. окончателно е ликвидиран частният сектор в аптечното дело (9).

Българският лекарски съюз (БЛС) постепенно е отстранен от обществения живот на страната и започва процес по неговото ликвидиране. Документ за началото на този процес е поместен във в. „Свобода“, бр. 8 от 17.09.1944 г. (15).

Постепенно съсловните организации на хората работещи в здравеопазването се вливат в профсъюза на здравните работници. 

През 1947 г. е разпусната съсловната организация на зъботехниците и те стават част от Профсъюза на здравните работници. Неин последен председател е г-н Крайселски (баща) (14). Съсловието загубва своята идентичност. То е претопено от по-многобройните съсловия на другите професии в здравеопазването. През следващите две години същата участ застига Българския зъболекарски съюз (БЗС), БЛС и Българския фармацевтичен съюз (БФС).

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия брой 142 на списанието>>

Подаряваме ви първите 37 стр. от брой 142 тук>>