Проф. д-р Милен Георгиев е сред най-добрите учени в света

Милен Георгиев е професор в Института по микробиология – БАН и е ръководител на лабораторията по метаболомика към същия институт.

В класацията на Станфорд, на най-добрите 2% от учените в света, попаднаха и българи, вие сте един от тях. Можете ли да разкажете повече за тази статистика и как попаднахте там?

Това е един доста интересен подход, който са опитали колегите от Станфорд. Един от параметрите, по които учените се оценяват, е тяхната влиятелност, или по-скоро влиятелността на техните резултати, която се оценява с цитируемостта. Тоест колкото по-голям брой цитирания има даден учен това евентуално означава, че той е по-влиятелен в съответната научна област. Всяка една от големите бази данни го има този показател, който допълнително наукометрията е доразвила под формата на индекс, на хирш и др. Така че това не е нищо ново, има няколко световни организации, които следят цитируемостта на учените и всяка година правят една класация.
Тази класация е интересна с това, че в нея има и известен брой учени от България. Освен това в нея колегите се опитват да подходят по-отдалечэкато разделят отделните научни области на допълнителни подобласти, както и допълнителни критерии като например броя години, за които са постигнати резултатите. Нека да вземем един пример за един човек, който работи върху научни изследвания 30 години и е да речем със средна цитируемост и в същото време – един човек, който е в науката от 10 години и е с два пъти по-висока цитируемост от първия. Колегите са се опитали да вземат и това в предвид.
Аз влизам в тази статистика и за мен интересното беше освен кои точно колеги от България фигурират в нея и колко от тях са евентуално под 45-50 годишни. Не успях да видя много колеги, които са под тази възраст, като изключа себе си.

Как ще коментирате наскоро излязлата информация, че само 24% от българските учители биха искали да се ваксинират против ковид? Защо е толкова малка вярата дори на учителите в науката?

Ами вижте, човек трябва да използва информацията и знанията, които придобива по какъвто и да е канал, по един критичен начин, защото именно това отличава хората от съществата с не толкова развит мозък. Какво имам предвид? Ние получаваме голям обем от информация, обаче когато човек е образован и с едни прилични знания, би трябвало по един критичен начин да я отсява тази информация.
Учителите са интелигенцията на държавата и аз смятам, че този процент е доста нисък и до известна степен неприемлив. Ако един човек си направи труда да погледне какви ваксини сме получавали да кажем през 60-те или 70-те години, тогава те са включвали доста по-широка палитра от вредни молекули, но въпреки това сме оживяли. Така че от тази гледна точка не виждам защо ваксинацията трябва да е такъв голям проблем. Разбира се то е въпрос на личен избор, а и материята е по-сложна, нов тип ваксини, съвсем нов подход. Но на всички тези хора, които се съмняват в прогреса в тази област, бих препоръчал да изчакат, след няколко месеца ще пристигнат ваксините, базирани на аденовирусите със стандартните технологии. При всички случаи обаче решението за справяне с пандемията може да стане по два начина. Първият начин е “дивия”, т.е. всички или 70% от популацията да премине през вируса, другия е чрез ваксиналната терапия. И ако някой не се чувства добре с тези стъпки напред и назад, с постоянни отваряния и затваряния на цели държави, трябва да си даде сметка, че решението е ваксиналната терапия. В противен случай по “дивия” начин, при приблизително 7 милиона население ако имаме по 500-1000 заразени на ден, смятайте колко години ще ни отнеме докато достигнем 70%.
Така че пак казвам – човек трябва малко по-критично да отсява информацията. Сега, нашите медии, в желанието си да дават свобода или да представят всички гледни точки, в някои случаи дават подиум за изявление на хора, за които тази материя може и да е хоби, но със сигурност го няма в CV-тата им. Климатолози коментират вируса, математици коментират епидемиология и в целия този поток от информация и допълнителния стрес от това, че постоянно се увеличават случаите на ковид, появяват се нови щамове, води до един такъв пълен хаос, поради което е разбираем този страх. Но човек трябва да седне и критично да помисли в тази насока, а не само да слуша една информация, която много често е пречупена през собствената призма на човека. Ние като държава сме минавали през национални катастрофи и то не преди много векове, само около 100 години ни делят от тоталната национална катастрофа през 1918 г. Но дори и в най-тежките моменти училищата не са затваряли, защото хората са имали ясна визия кое ще изведе България от тежката ситуация и къде е бъдещето. А ние сега водим една дискусия да се връщат ли децата в училище, при какъв режим и условия. Така цялата тази дискусия до известна степен се профанизира, дава се гласност на хора, за които не е много сигурно, че са специалисти в тази област и оттам идва цялото объркване и незнание, но това е част от съвременния начин на живот. Което не означава, че се случва нещо необикновено – и преди е имало пандемии, и преди е имало градски идиоти, те обикновено са се изявявали на площада, където са имали някаква трибуна и хора, които са ги слушали, сега разликата е в това, че имат свободата да пишат в интернет, голяма част са анонимни.


РЕКЛАМА:

***

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 139 на списанието>>

Вижте първите 52 стр. на брой 139 тук>>

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: