Направи дарение на училище!

Около 2003 година в главата ми започна да се оформя идея да се напише нещо за динамиката на човешките популации. Още повече, че вече активно работихме с жена ми по тези проблеми, а тя защити и докторска дисертация в областта на моделирането на динамиката на взаимодействащи си популации. Поддържах тясна връзка с академик Стойчо Панчев и той беше третият човек в този малък колектив.

Най-напред се спряхме на идеята да напишем една статия, но бързо се отказахме. Причината беше, че провалите в областта на науката в България продължаваха един след друг, аз пишех колкото се може по-популярно и описвах, че на запад така не се прави, но никой не слушаше. Неолибералните и либертарианските идиотии се внедряваха една след друга у нас и резултатите бяха от плачевни по-плачевни. Но както е казал народа – луд умора няма. Та в обстановката на непогрешима лудост в управлението на българската наука, ние стигнахме до извода, че една статия ще мине и ще замине, без да остави някаква следа. Друг подход беше нужен тука. Защото демографската криза чукаше на вратата (а днес вече е факт), а етническият състав на населението и миграционните потоци от и към една държава хич не са тъй маловажни, колкото идеологическите чукове на поредния голям брат набиваха в чугунените глави на голяма част от по-първите хора у нас. Въпросът опираше и до националната сигурност, където нашите компетенции не бяха никак големи. Накратко – имахме нужда от съвет. В такива моменти важно значение имат опита и връзките на по-възрастните колеги, които могат да помогнат траекторията в огромното житейско пространство да се насочи към правилната област. Академик Панчев познаваше нужния човек. И един ден във фоайето на днешната централна администрация на БАН, където е кафето можеше да се види следната гледка – нашият авторски колектив с доста материали по популационна динамика и относително неориентиран какво да ги прави и един симпатичен човек, който можеше да ни даде съвет – генерал Стоян Андреев. 

Срещата продължи доста повече от времето за едно кафе. Генералът ни изслуша, помисли и каза: – Знаете ли какво, вземете и напишете една книга за популационната динамика и националната сигурност. Нещата, които сте направили, са много хубави. Може би сега няма да им се обърне много внимание, но след десетина години, когато миграционният натиск към българските граници се засили и хората по върховете на държавата започнат да се чудят, как да се оправят, ще има книга, която може да им свърши работа. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Какво да кажа днес – пророчески думи на стария генерал. Точно след 10 години, когато потокът от имигранти по южните ни граници силно нарастна вследствие на войната в Сирия, ние имахме какво да предложим на тези, които трябваше да се справят със ситуацията. Оттам нататък нещата тръгнаха бързо и малката книжка (първата от трите ми съвместни книги с академик Панчев) се появи през 2005 година. Както бе предрекъл генерал Андреев, не ѝ бе обърнато много внимание. Даже изследванията бяха наречени и оценени като безперспективни на един специализиран форум. Но времето тиктакаше в наша полза и днес никой вече не се съмнява, че тези изследвания са ценни, а някои от другите, които бяха тогава възвеличени за много ценни, всъщност не са. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 163 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!