Проф. Албена Александрова от Институт по Невробиология-БАН

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Проф. Албена Александрова в Лаборатория „Свободно-радикални процеси“ на ИНБ-БАН.

 

  • Бихте ли се представили на нашите читатели?

 

Здравейте! Казвам се Албена Александрова, проф., д-р. От 1988 г. работя в Лаборатория „Свободно радикални процеси“ към Институт по Невробиология-БАН (бивш Институт по физиология), изминавайки пътя от технически сътрудник до професор. Понастоящем съм също и преподавател по биохимия в НСА и ръководител на Центъра за научна и приложна дейност в спорта към НСА. Водила съм лекции и упражнения в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Същевременно продължавам работа си в ИНБ, където заедно с колегите работим по редица проекти и индивидуални задачи с актуална тематика.


РЕКЛАМА:

***

 

  • Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?


Лаборатория „Свободно-радикално процеси“ към направление „Биологична активност на природни и синтетични вещества“ на
Институт по Невробиология-БАН има над 40-годишна история в изучаване на оксидативния стрес. Оксидативният стрес е естествена реакция на всички аеробни организми на Земята към външни и вътрешни въздействия и се изразява в нарушаване на баланса между клетъчните прооксидативни процеси и антиоксидантната защита. Редица външни въздействия като йонизираща радиация, ултразвук, замърсители на околната среда, вкл. вещества с битово, промишлено и агрозащитно приложение, метаболизират до радикали или образуват радикали на ендогенни вещества, увеличавайки прооксидантните процеси. Това, от своя страна, предизвиква промени в структурата и функционирането биомолекулите, което се отразява негативно и на по-високите нива на организация, вкл. на природните екосистеми. 

Работа в семинарната зала на Университетска ботаническа градина -ЕКОПАРК Варна

По отношение на човека, оксидативният стрес е в основата на редица заболявания: сърдечносъдови (атеросклероза), невродегенеративни (болест на Алцхаймер, Паркинсонова болест и др.), белодробни (астма, респираторен стресов синдром, белодробна фиброза), бъбречни, ракови, метаболитни (диабет) и др. 

Всички тези проблеми се изследват от един малък, но професионален и ангажиран научен колектив.

 

  • Бихте ли представили ваш научен проект накратко?

 

Понастоящем нашият колектив работи по няколко проекта. Три от тях са финансирани от ФНИ. Те имат сходни цели, но касаят различни моделни организми. 

Аз съм ръководител (а Лабораторията е водещ партньор) на проекта „Комплексно екотоксикологично изследване на псамофилни видове миди от сублиторални местообитания на българската акватория на Черно море“. Другите два проекта са: „Изследване на екологичния натиск в българската акватория на Черно море чрез интегрирани микробиологични, биохимични и генетични маркери в черноморската мида Mytilus galloprovincialis Lam.“ (водещ партньор Шуменски университет) и  „Екосистемен подход за оценка на биоразнообразието и състоянието на популации на ключови видове риби от българското крайбрежие на Черно море“ (водещ партньор Институт по океанология – БАН).

 

Цялата статия, както и много подобни, можете да прочетете в новия Брой 151 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 55 стр. от брой 151 тук>>