Правен статут на фирмата

Автор: Катя Еремиева

 

Търговец по смисъла на закона е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва търговска дейност. Търговецът се определя по три признака:

  • Да е физическо или юридическо лице – това означава, че трябва да е субект на гражданското право, т. е. да може да придобива права и задължения. Освен правоспособност, търговецът трябва да притежава и дееспособност, т. е. възможност със собствени сили да придобива права и задължения.
  • Да извършва търговска дейност. Законът посочва десет групи дейности, извършването на която и да е от тях определя търговеца. Той посочва също, че търговецът може да извършва и други дейности, стига да води своите дела по търговски начин. За да се водят делата по търговски начин, е необходимо дейностите да се извършват от името на търговеца с цел реализиране на печалба за него.
  • Да извършва търговска дейност по занятие. Това означава, че лицето трябва да извършва дейността като постоянна работа, а не да сключва единични търговски сделки със случаен характер. Това предполага, че търговската дейност е източник на постоянен доход за лицето, т. е. лицето извършва такава дейност системно, с цел извличане на печалба в свой, частен интерес.

Лицата, които притежават и трите изисквания се признават за търговци. Липсата на кое и да е от тях отнема търговските им качества.

Търговският закон определя изрично лицата, които не са търговци, въпреки че отговарят на вече посочените изисквания за такива. Това са:


РЕКЛАМА:

***

  1. Физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност. Те не се признават за търговци и не е необходимо да се регистрират и да водят търговски книги, независимо от това дали произвеждат за лично потребление или за пазара. Това не важи за кооперациите, занимаващи се със селскостопанска дейност.
  2. Занаятчиите и лицата, извършващи услуги с личен труд. Използването само на личен труд предполага малък обем на извършваната работа, която не оправдава регистрирането на търговска фирма и воденето на счетоводство. В случай, че занаятчията или лицето, извършващо услуги наеме персонал и предприеме мащабна дейност, то трябва да се регистрира като търговец.
  3. Лицата, упражняващи свободни професии. Това са научни работници, преподаватели, адвокати, художници, архитекти, лекари, преводачи и т. н. Те трябва да извършват дейността си с личен труд. Ако тази дейност бъде организирана в консултантски фирми, дизайнерски бюра, адвокатски къщи, учебни школи, проектантски бюра и т. н. то необходима е търговска регистрация.
  4. Лицата, извършващи хотелиерски услуги, чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Лицата предоставят стаите си срещу наем, т. е. по граждански договор, което не дава основание да се смятат за търговци.

 

Четете повече тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.: