След смъртта на краткосрочно управлявалия Йовиан, Валентиниан бил провъзгласен от армията за император на римската държава, но поделил властта с по-малкия си брат Валент. Съвременникът на императора, Амиан Марцелин дава най-пълна характеристика на качествата му: „Такава склонност имал да причинява страдания, че никого не спасил от смъртна присъда… мразел добре облечените хора, образованите, богатите, знатните и унижавал храбрите… Често обиждал страхливите, говорейки че са позор за човечеството и низки души… но сам понякога позорно пребледнявал от напразни страхове и се плашел до дъното на душата от несъществуващи заплахи…