Направи дарение на училище!
Епидемията от COVID-19 вече месеци наред властва над света и у нас, погубвайки хиляди животи, но и изправяйки пред голямо изпитание здравните системи във всички страни и най-вече работещите в тях.
В научната литература Синдромът на изпепеляване – Butnout, не е еднозначно дефиниран. В медицината е известен с наименованието ICD-10 (МКБ10), Десестта ревизия (Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето) [8], и описва състояние на душевно изтощение и вътрешна празнота, породено от физическо и психическо натоварване.
Бърнаут синдромът (синдром на изпепеляване) е състояние на психическо, физическо и емоционално изтощение в резултат на продължителна ангажираност с грижи за терминално болни
Christina Maslach дефинира „Бърнаут синдрома“ като синдром, който се състои от емоционално изтощение, дехуманизация и чувство на намалена работоспособност.
Засегнатите от Синдрома се превръщат от съзнателни и ангажирани личности в раздразнителни, „прегорели“ хора с цинично поведение към околните. Това е несъзнателен процес, който води до загуба на сили и желание за работа.
В своята концепция за Бърнаут С. Cherniss взема под внимание не само стреса, който се появява при определени условия на работа, но и акцентира върху историческите, социалните и културните условия. Дефиницията, която той предлага може да се определи като трансакционална, т.е. насочена към интеракцията индивид – околна среда.
Тя се състои от три преминаващи един в друг стадия:
работен стрес→ реакция на стреса→ бърнаут (копинг) [1,2].
За разлика от Maslach, Cherniss избира качествена изследователска методика и провежда обширни, неструктурирани дълбочинни интервюта, като за него особен интерес представлява фазата на пърночалното навлизане в професионалната сферата, защото на този етап се осъществява прехода от теоретичните познания към тяхното практическо приложение. Тази фаза по принцип е предизвикателство и се характеризира с голямо напрежение. В резултат на тези изследвания той стига до извода, че хората, които намират смисъл в професията си и се чувстват социално обвързани развиват по-висока резистентност спрямо стреса и могат по-лесно да се предпазят от Бърнаут [1,2,3,7].
Между Бърнаут синдромът и стреса съществува тясна връзка.
Според Richter & Hacker основната прилика между тях е изтощението и преумората. Честото използване на понятията „стрес” и „бърнаут” като синоними поражда необходимостта от тяхното разграничаване [5,6]. Професионалното „прегаряне” не е резултат от стреса сам по себе си, а от използването на неефективни стратегии за справяне със стреса.
Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 139 на списанието>>
Вижте първите 52 стр. на брой 139 тук>>