Петра

Петра

 

Автор:

Петър Теодосиев

 

 

Списание „Българска наука“

брой 35, март 2011 г.

ISSN: 1314-1031

 

Abstract:

Когато след ослепителното слънце на пустинята човек попадне в тесния тъмен проход между отвесните стени на розов пясъчник, небето започва да му изглежда като тънка лента, която някъде високо-високо разрязва плътната маса на камъка. Слънчевите лъчи достигат дъното едва на пладне. През останалото време Сик, както се нарича тази клисура, широка 4—6 метра, е обвита в полу-мъгла и сенките оцветяват розово-кафявите й стени в гъст виолетов цвят. Отразявайки се в скалите, чукането на токовете се повтаря десетки пъти. Неволно произнасяш с полушепот всяка дума, с която се обръщаш към спътниците си. Пътят е затрупан от камъни. Някои тежат с тонове. Обливат ги потоци, които от време на време наводняват Сик.

 

Ключови думи:  

Петра