Направи дарение на училище!

България е страна, изваяна във времето от множество културни влияния, които са преминали оттук през вековете и хилядолетията. От древни тракийски племена, през римски завоеватели, до средновековни български царе – всеки етап от историята е оставил своя белег върху градовете ни. В тази статия ще се потопим в магията и историята на пет от най-старите градове в България, които са живи паметници на нашето богато културно наследство.

Пловдив: Вечният град

Пловдив, често е наричан „Вечният град“, тъй като е най-старият град в България и един от най-старите в цяла Европа. С богата история, която се простира до около 6000 г. пр.н.е., градът е пресечна точка на различни култури – от тракийска, през римска, до османска. Старият му град е жив музей, който представя архитектура от най-различни епохи.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Най-старите следи от човешко обитаване на територията на днешния град Пловдив са от VI хилядолетие пр.н.е., когато там възникват първите трайни неолитни селища. Най-ранното известно селище на Трихълмието е открито на Небет тепе и датира от каменно-медната епоха (IV-III хил. пр.н.е.). То е обитавано без прекъсване оттогава до наши дни, поради което е смятано за началния етап от развитието на Пловдив. През желязната епоха селището на Небет тепе е укрепен пункт на тракийския народ беси, а през V век пр.н.е. е включено в Одриското царство.

През 342 г. пр.н.е. селището е завладяно от македонския цар Филип II, който му дава своето име – Филипополис, използвано в различни варианти и до днес. 

Животът в Пловдив не е прекъсвал в продължение на почти осем хилядолетия, което прави неговият облик и история изключително богати и интересни. Сегашният град почива върху останките на много предишни селища, което обуславя богатото му културно наследство. Множеството народи, обитавали територията на града, са оставили следи в дебелите над 12 метра културни пластове и градежи на Пловдив.

Варна: Крайбрежният бисер

Разположената на Черноморското крайбрежие Варна, е още един древен град с корени, отиващи много назад в историята. Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани още от старокаменната епоха преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на местността Побитите камъни. Под водите на Варненското и Белославското езеро към настоящия момент са открити 13 селища, датирани от времето на късната енеолитна и от ранната бронзова епоха. Те представляват истински комплекс, какъвто не се наблюдава никъде другаде по това време.

През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира от около 4400 г. пр.н.е. В него е открито най-старото златно съкровище в човешката история, открито до момента, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина. 

Хилядолетия по-късно гръцки колонисти от йонийския град Милет построяват крепостта Одесос близо до старо тракийско селище в областта Варна. През следващите векове градът е независим полис, който се превръща в един от основните търговски центрове в Черно море. През 341 г. пр.н.е. Филип II Македонски обсажда Одесос, но не го превзема поради постигнато примирие. Само след около 10 години неговият син Александър Македонски успява да завладее града, който остава македонско владение до смъртта на Лизимах през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си. 

Независимо от своите владетели – елини, траки, македонци, а по-късно и римляни – Одесос в голяма степен остава винаги град със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети.
Варна е място, където древната история и съвременната култура се преплитат в уникален и неповторим начин.

Несебър: Полуостровът на църквите

Несебър е известен с изобилието си от средновековни църкви и е част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Преди около 3200 години на това място възниква тракийско селище. През VI в. пр.н. е. на полуострова е основана елинската колония Месамбрия. Разположението и удобните му пристанища са предпоставки за развитието на града. Той е защитен с масивни стени, между които постепенно се изграждат жилищни квартали, строят се храмове и работилници, театър и гимназион. Благодарение на морските си търговски връзки, Месамбрия достига своя най-голям разцвет през III–II в. пр.н. е.

Цялата статия, както и много други, прочетете в новия Брой 173 на сп. Българска Наука

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!