Направи дарение на училище!

Автор: Хр. Башева-Николова

   Резюме: Пчеларството е познато на човечеството от хилядолетия. То е било известно и на нашите прадеди. Те са използвали пчелните продукти за търговия, храна, лечение и плащане на данъци.

     В днешно време все повече хора започват да обръщат внимание на продуктите, които използват в своето ежедневие – хранителни, козметични, лечебни. Засилва се интереса към доказани, но позабравени лечебни продукти и практики, свързани с пчелните продукти. Докато в далечното минало човечеството се е възползвало само от меда и восъка, то днес се използват още четири – пчелна отрова, пчелен клей, пчелно млечице и цветен прашец.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Ключови думи: пчеларство, мед, восък, лечение с мед, пчелни продукти

      Пчеларството има дълбоки корени по нашите земи. В народните умотворения, обреди, обичаи и вярвания, почти на всички народи пчеларството заема почетно място, основно с меда и восъка. Българските племена още при Кама, Волга и Азовско море,  имали специални привилегии да търгуват с восък и мед в земите на руските князе. Според много стари хроники, българите не само търгували с мед, но употребявали и много мед за храна. Медът заемал голям дял и в търговията им с хазарите.

        Данните, с които разполагаме за пчеларството по българските земи са оскъдни. За бита на прабългарите научаваме предимно от стари летописци и пътешественици – предимно араби. От техните бележки добиваме известна представа за ролята на пчеларството в стопанството на българските и славянските племена и мястото на този отрасъл в новосъздадената държава – България.

  Древните българи са вярвали, че пчелата има божествен произход и че е свещено животно. В по-ново време, след приемането на християнството, се укрепила вярата, че пчелата е произлязла от раната на Христос, нанесена му в корема от човека, когато те се разхождали по земята със свети Петър. От раната на Христос излязло едно животно, подобно на муха. Свети Петър го благословил да стане пчела и да дава восък за свещите. Вярвало се, че при смъртта на малки и невинни деца, душите им се превръщат в пчелички и така излизат от телата им.

       В българския фолклор е отредено важно място на пчелата и пчелните продукти. Пчелата е най-добрата помощница на Бога. Тя е позната още и като познавачка на времето. Старите българи са се доверявали на пчелите за това какво ще бъде времето за напред. Пчелата се е смятала за предсказвач на известни по-големи събития, като война, мор, плодородие и др.

      Медът и медовината (алкохолна напитка, която се прави от мед и вода посредством ферментация) се употребявали широко. На видни гости се поднасяли хляб просо и мед. Сред подаръците, давани на младоженците била и делва с мед. Голям деликатес, с който се гощавали гостите бил орехови ядки, напоени в мед. За някои религиозни обреди приготвяли специално питие – мед и кумис (древна тюркско-монголска напитка от ферментирало мляко от кобила), от което се давало на цялото семейство.

      Медът е поставен на видно място във всички обреди на българина, както в езическата епоха, така и след приемането на християнството. Той се прекадява и раздава при много религиозни обреди за здраве на цялото семейство, добитък и плодородие. На сватбата захранват или запойват булката и младоженецът с мед.

       Основен поминък на славяните в древността било земеделието и животновъдството. Любимо тяхно занимание било и пчеларството. В началото не отглеждали пчели, а ползвали наготово техния мед. Всеки човек щом намери хралупа с пчели, слагал свой знак и така се превръщал в неин собственик. По-късно славяните започнали да дълбаят хралупи в дърветата, а още по-късно им правели изкуствени жилища.

     Медовината била любимо питие на славяните. Д-р Иван Шапкарев в книгата си „Четива по средновековна история“ пише, че през 996 г. киевския княз Владимир отблъснал нападението на печенегите и устроил голям празник. Той поканил много гости, за които приготвил 300 казана медовина. За целия пир бил изразходван 3600 кг мед.

Изображение на книгата на д-р Иван Шапкарев.

     Славяните водили и оживена търговия с мед и восък. Голяма част от тях населявали земите на Балканския полуостров където условията били благоприятни за развитието на пчеларството. Повече от една трета от земите – планински или полупланински били покрити с различни по състав гори. Част от дърветата и храстите били медоносни. Сред  планините имало много добре защитени от ветровете котловини, а просторните ливади и пасища се оросявали от множеството  по-големи и по-малки реки. Само малка част от земите били обработвани, а по-голямата част били обрасли с богата и разнообразна растителност, сред която се срещали и много медоносни треви. Тези благоприятни условия били използвани за пчеларство от старите обитатели – славяните – още преди създаването на Първата българска държава.

       И при славяните пчеларството преминало през всички етапи на развитие. Наред със съзнателно отглежданите пчели се срещали и пчели в свободно състояние. Бил познат „ловът на мед“.

     Преди славяните по тези земи живеели траките, които се занимавали със земеделие и животновъдство. Малко вероятно е пчеларството да е било тяхна съзнателна дейност, особено в първия период от историята им. Известно е, че пчеларството става съзнателна дейност едва при робовладелския строй, а у траките дълго господствал първобитно-общинския строй. В началото на V в. пр. н. е. в резултат на разпадналия се първобитно-общински строй сред траките възникнали първите държавни формирования. През този етап от историята на траките, както и при държавата на македонците, която просъществувала кратко, пчеларството може би станало съзнателна стопанска дейност на човека. За това няма паметници или ако има те не са известни. Но основание за това дава обстоятелството, че по това време в съседна Гърция пчеларството вече било съставна част от селското стопанство, а неговите продукти били ширко използвани.

       Ибн-Фадлан разказва и за отглеждането на пчелите. Според него те живеели в дупки, издълбани в скалите и в бреговете. Щом всички издълбани дупки били заселени, българите вземали роеве в кожени торби и вечер ги пренасяли и заселвали на други места, пак в дупки. По-късно се появяват и тръвните. Към средата на X в. излиза и книгата „Климатите“, написана от Истархи. В нея се съобщава, че българите водили оживена търговия с мед и восък. За да запазят пазарите за себе си, българските търговци си служили с хитрост. Те разпространили сред останалите търговци мълвата, че в страните, в които те изнасят своите стоки има много силни и жестоки разбойници, които имат навик да обират и дори изяждали търговците на мед. Но те, българите, знаели как да ги усмиряват.  

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 171 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!