Направи дарение на училище!

Автор: Румяна Георгиева-Илиева, докторант в Катедра „Теория на възпитанието“ към Факултета по педагогика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме: 

Разбери повече за БГ Наука:

***

В статията  са представени  някои научни основания за създаването на образователната игра „Пътят на промяната“, която има за цел да запознае младежите чрез преживяване с темата „Пътна безопасност“. Самата тема е видяна като проекция на активното гражданско поведение . Разработената от авторката на статията и екип от сътрудници образователна игра цели да адресира основни ценности и умения, свързани с гражданското образование, и най-вече развиване на желание и воля за проактивно поведение.  Статията  представя потенциала на педагогическото преживяване като средство за формиране на личностен граждански опит, за развиване на умения и поведенчески нагласи, и не на последно място за изграждане на активни загрижени граждани, съзнаващи  силата и смисъла на своята отговорност – отговорност, която би могла да доведе по-конкретно до промяна на съвременната пътна реалност в страната ни. 

Ключови думи: гражданско образование, проактивност, педагогическо преживяване, образователна игра/проактивна работилница, рефлексия, пътна безопасност, превенция.

Създаването на образователната игра „Пътят на промяната“

През месец март 2023 година авторът на настоящата статия издаде своята първа книга, посветена на пътната безопасност. Книгата е озаглавена „Пътят на промяната. Книга с кауза“ и има за цел да адресира основни важни проблеми на пътя, представени от гледната точка и позицията на всеки един гражданин. С издаването на книгата се стартира и проекта на неправителствената организация Сдружение „Център за учене чрез преживяване“, озаглавен „Различни – Не Безразлични“. Замисълът е чрез преживяване да бъдат провокирани гражданска активност, проактивно поведение, преодоляване на културата на премълчаването, което да доведе и до промяна на пътната реалност в страната ни в един по-дългосрочен план. Като следваща стъпка от проекта се яви и идеята за разработване на образователна игра, озаглавена като книгата и, респективно, нейната реализация в проактивната работилница „Пътят на промяната“. Целта и задачите на работилницата, в рамките на която е заложено провеждането на образователна игра по темата, е да се допринесе за сформирането на някои граждански ценности и поведенчески нагласи. Обектът в чисто теоретичен аспект на играта е придобиването на личностен опит с гражданска насоченост чрез едно игрово преживяване.  Предметът от своя страна се фокусира върху процесуалното протичане на това придобиване.

Преди да преминем към разглеждане на основните понятия, с които да обосновем създаването на образователната игра в научен план, ще обърнем внимание на следното – от една страна на теоретично ниво са намерени основанията за зараждането на работилницата; от друга страна в ежедневния живот наблюдаваме множество примери за това, че обществото и образованието като негово социално отражение изключително много се нуждаят от създаването на подобни инструменти за борба с пътно-транспортните инциденти. От трета страна, обаче, е важно да признаем и заявим, че все още нямаме събрани емпирични данни за това дали играта ще даде ефективни и устойчиви резултати в практиката, и съответно в статистиката на пътно-транспортни произшествия  – аспект, който се надяваме тепърва бъде изследван, но ще изисква лонгитюдни усилия. По отношение на основните понятия, които използваме при теоретичната обосновка за създаването на образователната игра, то те са: гражданско образование, проактивност, педагогическо преживяване, образователна игра, рефлексия, пътна безопасност, превенция.

Понятието, което е с основна значимост за настоящия текст, е понятието гражданско образование. В статията на Илиана Димитрова в списание „Българска наука“ от месец август 2022 г. то е определено така: „Гражданското образование представлява организирани, систематизирани образователни дейности, които имат за цел да предоставят на младежите и възрастните необходимото знание и умения за участие в политическия и социалния живот. То е мощно средство за демократизиране на държавата“ (https://nauka.bg/nujno-obuchenieto-grajdanskoto-obrazovanie/). Авторката прави обзор на добри практики и развитие на гражданското образование в различни европейски страни. В „Теория на възпитанието“ Вяра Гюрова пише по темата за правното възпитание и възпитанието в демократизъм /в настоящия текст правното възпитание се възприема като съставна част от гражданското/: „Формирането на гражданите на демократичното общество е въпрос на възпитание. Изграждането на истинска демокрация не може да стане без уважаването, познаването и спазването на законите и човешките права“ (Гюрова, В., 2016: 346). Авторката използва и цитат със сполучливата мисъл на Дейвид Робъртсън, според когото „държавата съществува за гражданите, а не гражданите за държавата“ (Цит. по Гюрова, В., 2016: 347). В статията си в списание „Педагогика“ „Гражданското образование и активност на студентите – между формалното и неформалното (във и извън аудитория) – педагогически паралели и проекции“ във връзка с гражданското образование и възпитание Владислав Господинов говори за него като изживяващо „своеобразен ренесанс, търсейки и приобщавайки към своите цели все по-широк кръг от хора, организации и участници“ (Господинов, Вл., 2021: 1187). В своя труд „Граждански ценности и гражданско образование“ Лиляна Стракова проследява неговото развитие и развитието на разбирането на основните граждански ценности в различните общества от Древна Гърция, през Римската империя, Просвещението, епохата на революциите до наши дни. Авторката посочва идеи на много учени, философи от миналото, чиито размисли и днес звучат твърде актуално. Например виждането на Адам Смит, според което „човек не трябва да се възприема като нещо отделно и само по себе си, а като гражданин на света, член на обширната общност на природата“ (Стракова, Л., 2021: 110). Обръща се внимание и на друг интересен аспект – идеята, че „гражданското образование не може да се осъществява в каква да е среда, в какво да е общество. То не е даденост…“ (пак там: 169). Съществен основополагащ момент на гражданското образование е припознаването на основните граждански ценности или всъщност „ценностният подход към гражданското образование“ (пак там: 22). В настоящия текст няма да правим подробен обзор на всички граждански ценности. Ще наблегнем и ще обърнем внимание на тези от тях, които са в непосредствена връзка с нашата образователна игра. На първо място можем да говорим за ценностите свобода и непосредствено свързаната с нея, произтичащата от нея отговорност, „т.е. отговорността на гражданина се извежда като базисна ценност и тя безспорно противостои на съответната антиценност (безотговорно поведение)“ (пак там: 27). Нещо повече: „Свободата на всеки човек също е издигната в ранг на ценност за личния и обществения живот, но по-високо от нея за гражданина стои отговорността“ (пак там: 61). Богата е палитрата на приведените от Лиляна Стракова граждански ценности, които се явяват продължение на идеите и заветите на Просвещението. „Гражданското общество се възприема от мислителите на Просвещението като цялостно обединение на свободни хора, които са насочени с мисъл и действие към постигане на общото благо“ (пак там: 126). Общото благо е именно смисълът, пътят на развитието, идеалът, към който се стремим.

Друго понятие с основна значимост за настоящия текст е понятието проактивност. В цитираната по-горе статия на Илиана Димитрова са приведени девет основни принципа на гражданското образование. Успоредно с принципа за „ценностна значимост“ (https://nauka.bg/nujno-obuchenieto-grajdanskoto-obrazovanie/), за който стана вече въпрос в гореизложеното, от съществена важност за разработването на образователната игра е принципът „гражданска ангажираност и активност“ (пак там). В друг източник във връзка с проактивността намираме информацията, че „положителната и активна нагласа, която всеки индивид заема в дадена ситуация, е от решаващо значение, за да поеме контрола и да започне разработването на идеи и методологии за подобряване на това, което се случва около тях и за какво отговаря“ (https://bg.about-meaning.com/11034999-meaning-of-proactivity). В същия източник откриваме, че създателят на понятието е „Виктор Франкъл, виенски психиатър и невролог, в своята книга, озаглавена Търсенето на смисъла на човека, през 1946 година. Франкъл е бил затворник в концентрационен лагер на нацисткия режим по време на Втората световна война, от който е оцелял, по думите му, благодарение на способността да осмисли живота си. За Франкъл проактивността се определя като свободата да се заеме позиция в различни ситуации и да има способността да се справя с тях по най-добрия възможен начин“ (пак там). Нещо повече „Проактивността е и способността да знаем как да се изправим пред проблем, да измерим последиците от нашите действия“ (пак там). В книгата си „Мениджмънт на класа“ в един малко по-различен контекст /с оглед на ролята на учителя като основен мениджър на класа по-конкретно/ Силвия Николаева пише: „Принципът за проактивност обединява очакванията, че като мениджър учителят ще бъде мотивиран, ангажиран, инициативен и подготвен за справяне с всички свои функции, отговорности и предизвикателства. В литературата проактивността обикновено се изяснява като антипод на реактивността“ (Николаева, С., 2021: 211). Лиляна Стракова намира идеята за проактивното поведение заложена по някакъв начин още в Древна Гърция: „Демократичните /гражданските ценности в гръцките полиси контрастират на съвременната философия на всекидневието, когато все по-често гражданите питат: „Какво държавата ще направи за нас?“  и все по-рядко се досещат да се запитат: „Аз какво мога и следва да направя за обществото или за по-малката общност?“ (Стракова, Л., 2021: 29). Проследявайки развитието на гражданското общество и неговите ценности през различните епохи, авторката стига и до личността на Адам Фъргюсън, който е „ревностен защитник на потребността от социална активност на гражданина“ (пак там: 119). Казано с други думи „В сложното и трудно съвместно обществено живеене /…/ е важна смелостта и свободата за решителния избор на поведение, произтичащ от доброжелателното сърце (Адам Фъргюсън)“ (пак там: 126). Ще си позволим да направим още един цитат, изваден от главата „За трудно постижимата демокрация“, където в заключение е казано следното: „Тук присъства и един силен морален аргумент, идващ от езичеството и протестантството, според който човек е активен индивид, който създава и променя света, а не просто гражданин, който спазва закона“ (пак там: 151). Ще завършим необятната тема, която очертава въпросното понятие, с цитирания от Владислав Господинов Хесел, според когото „Най-лошата позиция е безразличието“ (Господинов, Вл., 2021: 1188) и мисълта на самия Владислав Господинов, че “Умението за заемане на ясна гражданска демократична позиция, като част от процеса на (само)усъвършенстване, би трябвало да бъде неразделна част от същността на човека, и особено на този, който носи призванието, но и отговорността да бъде агент на промяната“ (пак там). Казано с други думи, проактивността е припозната по някакъв начин като съвременен идеал за поведение и като просоциална ангажираност, за присъствие в света, за личностна изява, за начин на живот.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 170 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!