Направи дарение на училище!

Автор: Денис Иванов

Отношението на ирландците към Първата световна война

Първата световна война започнала след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, което било извършено на 28.06.1914 г. Само няколко дни по-късно, на 3 август, британското правителство заявило, че Великобритания е длъжна да се включи във войната. Водачът на Ирландската парламентарна партия Джон Редмънд бил привърженик на участието на Ирландия във войната и заявил подкрепата си. Речта, с която Редмънд предложил подкрепата на своята партия, била посрещната с бурни ръкопляскания и от двете страни на Камарата на общините, но не срещнала подкрепата на цяла Ирландия.[1]

По-голямата част от ирландците одобрявали позицията на Редмънд, тъй като се надявали, че ако подкрепят Англия, страната им може да получи автономия. Някои ирландски националисти обаче все още се придържали към принципа „Което е лошо за Англия, е добро за Ирландия” и не одобрявали действията на Редмънд. Сред тях бил Джеймс Коноли, който заявил, че е по-добре ирландците да воюват за собствената си страна, „отколкото за една грабителска империя”. Така ирландското общество се разделило на две фракции – военно и антивоенно настроена, които дори стигнали до сблъсък помежду си в края на 1914 г.[2]

Разбери повече за БГ Наука:

***

Джон Редмънд

Военно настроената фракция възприела името „Национални доброволци”, а техните противници –  „Ирландски доброволци”. Първоначално Ирландските доброволци били малцинство − те наброявали едва 1103 души в Дъблин и около 11 000 в цяла Ирландия, докато членовете на Националните доброволци били 2375 в Дъблин и 180 000 в цялата страна. В следващите две години от Първата световна война обаче подкрепата за „Националните доброволци” на Редмънд започнала да намалява. Мнозина ирландци започнали да мислят, че участието на Ирландия в Първата световна война е грешка, но те не бързали да се присъединят към Ирландските доброволци, защото вероятно още вярвали, че е възможно страната им да получи независимост след края на войната. Друга причина за тяхното въздържание бил фактът, че много техни роднини все още участвали във военните действия в Европа.[3]

Последователите на Ирландските доброволци били предимно националистите екстремисти, които се оформили от редовете на фенианците в средата на XIX в. Ирландските доброволци били ръководени от Привременен комитет, в чийто състав непрекъснато прониквали членове на Ирландското Републиканско Братство (ИРБ), което изповядвало философията национализъм чрез насилие. Организацията на Ирландските доброволци се деляла на два големи лагера:

Хората около Оуен Макнийл смятали, че организацията има само и единствено защитна функция. Те се противопоставяли на позицията на Редмънд и участието в Първата световна война, но смятали, че Ирландските доброволци трябва да започнат военни действия само ако Ирландия е пряко застрашена или подложена на натиск.[4]

Другият лагер, чиито водачи били Патрик Пиърс, Том Кларк и Булмър Хобстън, също се противопоставял на позицията на Редмънд, но се придържал и към старото фенийско схващане, че чрез насилие Ирландия може да извоюва свободата си, а войната предлагала възможност за осъществяване на такъв опит.[5]

Цялата статия е публикувана в брой 116 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!