И така, потегляме отново този път с Росен, но се движим заедно, всичките четирима известно време докато излезем от Прага. Мдаам, идваме до частта, в която ни валя цял ден, чакайки по двойки на извън пражката бензиностанция. По-злощастно време не можеше да ни се случи. Никакво слънце. Само облаци, вятър и дъжд. Освен това докато стигнем до самото място изгубихме половин ден. Първоначално се бяхме залутали из противоположния край на Прага и благодарение на местен милостив човечец стигнахме до правилната “бензинка”. Слава Богу “светът е малък и спасение дебне от всякъде”, както казват. Та и нас ни издебна някакво спасение след като прекарахме най-студения и мокър ден в цялото ни пътешествие. Беше трудно да накараме хората да погледнат встрани от мислената линия, която започваше от краката им и свършваше някъде в МакДоналдс-а или пък супермаркета на бензиностанцията.

READ ARTICLE