Направи дарение на училище!

Патентна политика на предприятията в иновационните индустрии в България

 Автор: Владислава Петрова, Институт „Творчески индустрии и бизнес”,

УНСС, докторант

Разбери повече за БГ Наука:

***

Резюме:

Предмет на настоящата статия е идентифициране на патентната политика на предприятията в иновациониите индустрии в България. В статията е направен анализ на същността на патентната политика, посочена е ролята й в развитието на българските предприятия. Посочени се начините за закрила на иновационните продукти на предприятията като обекти на интелектуална собственост и по конкретно закрилата им като патенти, полезни модели и търговска тайна. В допълнение към изграждането на патентна политика са разгледани иновациите в различните видове индустрии. Направен е профил на иновационните и иновативните предприятия, като са изведени и примери за иновативни предприятия в България. Идентифицирани са проблемите на иновационните предприятия и какви са предизвикателствата пред тях за развитие на иновационна дейност в България. 

Ограничения:

В статията е разгледана и анализирана патентната политика на предприятията в България и начините за закрила на иновационните продукти като изобретения, полезни модели и търговска тайна. В обхвата на изследването не е засегната патентната политика на предприятията извън територията на България, както и закрилата на иновационните продукти като обекти на художествена собственост.

Ключови думи: иновационни индустрии, иновационни предприятия, иновативни предприятия, иновационен продукт, патент, патентна политика.

JEL: A20, M2, O3

1. Иновационни индустрии

Съществува следното определение за „иновационни индустрии“: това са индустрии, в които функционират предприятия, заети със създаването и индустриализирането предимно на обекти на индустриална собственост като изобретения, полезни модели, ноу-хау, както и нови сортове растения и породи животни и на обекти на художествена собственост като софтуер. Иновационната дейност на предприятията в тези индустрии се формира от продуктовите и технологичните иновации, създадени и внедрени в производственият им процес, т.е. от индустриализираните изобретения, полезни модели и нови сортове растения и породи животни. Тя се определя още и от организационните и маркетинговите иновации (ноу-хау), осъществени от предприятията на територията на България. ^[1]

Няма единна класификация, която да посочи видовете иновационни индустрии, но според областите, в които функционират бихме могли да ги групираме в:

• Иновационни индустрии в областта на медицината;
• Иновационни индустрии в областта на машиностроенето;
• Иновационни индустрии в областта на хранително-вкусовата промишленост;
• Иновационни индустрии в сферата на логистиката и транспорта;
• Иновационни индустрии в областта на на земеделието и селското стопанство;
• Иновационни индустрии във финансовия сектор и застраховането;
• Иновационни индустрии в областта на сигурността;
• Иновационни индустрии в международната търговия и други.

Иновационните инсутрии са от голямо значение за развитието на икономиката, тъй като генерират високотехнологични резултати.

2. Иновативни предприятия

Иновативното предприе е това, което предлага на пазара нови продукти, внедрявани нови процеси, включително методи за предоставяне на услуги и начини за доставки на продукти. Иновативните продукти е необходимо да са нови за самото предприятие, но не е задължително да са нови за пазара.^[2]

За да се класира едно предприятие като иновативно се използват критерии, с които се оценяват иновативния потенциал на предприятията и резултатите от иновативната им дейност.

Критерии за оценка на иновативната дейност и потенциал на предприята:

• относителен дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в приходите от продажби;
• относителен дял на персонала, зает с НИРД;
• използвани съвременни информационни технологии и системи за управление на предприятието;
• финансиране от иновационни фондове и други.

Критерии за оценяване на резултатите от иновативната дейност на предприятията:

• техническо равнище на иновациите, сравнено с това на конкурентите;
• относителен дял на приходите от иновативни продукти;
• експортна реализация на иновативните продукти;
• степен на закрила на интелектуалната собственост на иновативните продукти;
• получени награди от иновативно представяне на национални и международни конкурси.^[3]

На база посочените критерии всяко едно предприятие може да получи оценка на скалата за иновативност.

• Примери за иновативни предприятия в България

2.1.1. „Интернешънъл пауър съплай”. Предприятието e победител в конкураса „Иновативно предприятие за 2019-та година“ в категория „Зелена иновация“. То създава автономна хибридна токозахранваща система за управление на добита електроенергия от възобновяеми източници, първата в света с приложен модулен принцип в захранването. Дава възможност работата на повреден модул да бъде поета от останалите. Експлоатира се в над 60 държави, в рамките на 1500 инсталации, в т.ч. в райони без достъп до електропреносна мрежа или с ненадеждна такава.^[4]

2.1.2. „Ултрафлекс корпорейшън”. Предприятието e победител в конкураса „Иновативно предприятие за 2019-та година“ в категория „Пазарно лидерство”. „Ултрафлекс корпорейшън” е разработила новаторска система за индукционно нагряване, приложима във всички сектори, свързани с термообработката на материали – индустриалната, бижутерската, лабораторната, зъботехническата и медицинската електроника. Иновацията се състои от отделни модули, позволяващи паралелно нагряване на различни материали съобразно различни параметри, като дава възможност и за допълнително добавяне на модули при необходимост от повече мощност. Дружеството продава своите разработки в САЩ, Канада, Турция и Индия^[5].

2.1.3.  В областта „Иновация за качество на живот” победител за 2019 е „ПроВиотик”. Предприятието създава лиофилизиран пробиотик на основата на щам Lactobacillus bulgaricus, изолиран от кокиче и отгледан в био зеленчуков сок, с бактерицидни свойства спрямо причинителя на язвата Helicobacter pylori, алтернатива на тройната антибиотична терапия. Изследвания с продукта са направени в Harvard University, ИСУЛ и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, като част от научния екип включва нобеловия лауреат Бери Маршал.^[6]

2.1.4. „Ай райс механикс 357” е създател на роботизирано вертикализиращо помощно средство за хора с двигателни увреждания. „ОМНИБОТ“ е робот, създаден от българси eкип, който помага на парализирани хора да се изправят и придвижват свободно. „ОМНИБОТ“ е устройство, предназначено за хора със спинални увреждания и парализа от кръста надолу, които прекарват по-голямата част от ежедневието си в инвалидна количка. Роботът позволява безопасно и сигурно движение в изправена позиция на тялото и по-добра достъпност до отдалечени и разположени нависоко предмети.^[7]

2.1.5. „СПЕСИМА“ ООД (Специализирани системи за автоматизация на производството) е българо-немско смесено дружество, което се занимава с развитие и внедряване на специализирани системи за автоматизация на промишленото производство. Предприятието прави реинженеринг на използвани универсални роботи от сектор автомобилостроене. Използват се механична конструкция на роботите, но се разработва нов хардуер и софтуер, с което се пренасочва робота към изцяло ново приложение. Роботите за автоматизация на хоризонтални машини за леене на цинк, магнезий и алуминий, се изнасят в повече от 30 държави по света като Германия, Франция, Великобритания, Австрия, Испания, Полша, Румъния, Сърбия, Хърватия, Турция, САЩ, Бразилия, Мексико, Тайван, Сингапур, Китай, Южна Корея, Малайзия, Индия и много други.^[8]

2.1.6. В категория „Иновация за пазарно лидерство” за 2018 година победител е „Онтотекст”. Предприятието разработва продукти и решения на базата на семантични технологии. Иновацията Graph DB е световно призната графова база данни, използвана от топ издатели на научно съдържание като Elsevier, Springer Nature, Wiley. Иновацията GraphDB  позволява да се свържат разнообразни данни, да се индексират за семантично търсене и да се обогатят чрез анализ на текст, за да се създаде голяма графика на знания. Основната цел на Сирма Груп, която е мажоритарен акционер в Онтотекст, е разработване на продукти и бази данни, използващи изкуствен интелект. Мисията на предприятието е да се превърне във водещ доставчик на интелигентни корпоративни технологии, който да предлага цялостна платформа с изкуствен интелект (SENPAI) и да има капацитет и партньорската екосистема да предлага тези решения навсякъде по света.^[9]

2.1.7. „ОПТИКС“ АД е първото предприятие в България и една от първите организации в Европа, внедрила успешно петорно интегрирана система за управление, включваща управление на качеството, информационна сигурност, опазване на околната среда, военен стандарт на NATO, здравословни и безопасни условия на труд. „ОПТИКС“  проектира, конструира, произвежда и реализира на пазара собствена гама термовизионни и нощни изделия, дневни мерници и интегрирани системи за стратегическо наблюдение и охрана. Предприятието предлага иновативни решения за секторите на отбраната, сигурността, опазването на природата, спортната ловна оптика, медицината и индустрията. Предприятието създава и произвежда система за ранно откриване на пожари OPTIX Automated Remote identiFIRE, която комбинира термографски функции, метеорологични и топографски данни. „ОПТИКС“ реализира продукцията си в над 45 държави в целия свят.^[10]

3. Иновационни предприятия.

Иновационните предприятия са тези, които подобряват вече създадени иновационни продукти, услуги, процеси, методи и успяват да комерсиализират създадените от тях иновационни продукти на иновационния пазар. Те подобряват съществуващи иновационни продукти, свързани с ново приложение в науката и/или техниката. Стимулирането на иновационната дейност на предприятията е основен елемент на фирмената и в частност на патентната им политика. Иновационните предприятия съдържат специфики и характеристики, които ги открояват от традиционните предприятия, а именно:

• Иновационните предприятия инвестират в научноизследователска и развойна дейсност;
• За тях иновационната дейсност е непрекъснат процес, който следва развитието на предприятието през целия й живот;
• Стимулират иновационната дейност и създават иновационни продукти;
• Чрез разработените от тях иновационни продукти успяват да привлекат клиенти още на най-ранен етап от внедраване на продукта на пазара;
• Заддържат потребителите си, заради конкурентните предимства на продуктите, които предлагат.

Иновационните предприятия могат да бъдат описани със следните характеристики:

• Нестандартна и индивидуализираща стратегия

От значение за иновационните предприятия е да имат различна и нестандартна стратегия, която да ги индивидуализира на пазара по начин, който стимулира останалите участници да ги следват. Големите корпорации като Microsoft и Apple имат ясно определени стратегии, които са пример за подражание от по-малките представители на пазара. Ако едно предприятие няма изградена собствена стратегия, акцентираща върху създаването и внедряването на иновационни продукти, то трудно би било класифицирано като иновационно.

• Иновациите са средство за постигане на стратегически цели

Предприятията трябва да използват иновациите като средство за постигане на стратегически цели. Чрез инвестиции в иновационни продукти те успяват да реализират целите си и по този начин да изведат предприятията на челни позиции в дадена сфера. Иновациите предоставят лидерски позиции за компаниите в конкретен отрасъл, но не всички иновационни предприятия печелят от тези лидерски позиции. Би могло предприятията да инвестират в подобряването на предлаганите от тях иновационни продукти, но това подобрение да не е достатъчно, за да допринесе за получаване на приходи от внедрените иновационни продукти.

• Приложение на иновационните продукти

От значение за иновационните предприятия е не просто да създават подобрени  иновационни продукти, които да закрилят като обекти на индустриална собственост, но и да успяват да намерят приложение и да ги реализират на пазара, по начин позволяващ генериране на печалба. Това, което отличава иноваторите от печелившите иноватори, е това че вторите успяват успешно да прилагат идеите си. По-малко иновационните предприятия говорят повече за идеите си, вмесо да ги реализират.

• Неуспехът, като част от съдбата на иновационните предприятия

Добре е за служителите на едно иновационно предприятие да имат свободата да предприемат известни рискове, независимо от възможността за провал пред тях. Ако мениджърският колектив стои зад решенията на служителите си, то хората работещи в едно иновационно предприятие са по-склонни да поемат рискове, включително и да работят по рискови иновационни проекти. От друга страна, ако служителите вярват, че участието в един неуспешен проект ще им донесе негативни последствия в работен план, то те биха направили всичко възможно за да минимизират риска от провал.

• Среда на доверие

Иновационните предприятия е необходимо да осигуряват на служителите си среда на доверие, в която да се развиват и реализират. Работата в екип подпомога развитието на предприятията. В създаването на иновации се крият определени рискове. Понякога най-креативните идеи, първоначално звучат ненадеждни. В една работна среда е добре да има доверие, като служителите не би следвало да се страхуват от изразяване на мнение или споделяне на идеи. Креативността и създаването на иновации се развиват, когато хората имат доверие един на друг и са лоялни на предприятието, в което работят.

• Самоуправление

Екипното самоуправление е ключов компонент на иновациите. Хората следва да имат ясна визия,  както и свобода за постигане на важните за предприятието цели. Би било добре за мениджърите да дават свобода на работа на служителите си, без да се опитват да управляват всеки един техен ход. По този начин креативността и индивидуалната мисъл на хората, които са необходими за създаването на иновации не биха отстъпили на заден план.^[11]

В допълнение към гореизброените характеристики, следва да се отбележи, че иновационните предприятия могат да бъдат от всяка една област на общественото стопанство, чиято основна цел е да създават подобрени иновационни продукти, по начин който да им осигури конкурентни предимства.

4. Начини за закрила на иновационните продукти като обекти на интелектуална собственост

Съществуват различни начини за закрила на иновационните продукти като ИС. Първо трябва да се отбележи, че иновационният продукт се реализира от предприятията, които в резултат на свои научноизследователски разработки са достигнали до създаването на продукт, който е уникалeн и се откроява на пазара, по начин стимулиращ продуктовото му търсенето от страна на потребителите. Tова е продукт, който би могъл да е абсолютна новост за предприятието, който няма аналог на пазара, или подобрение на вече съществуващ продукт. Това може да бъде и продукт разработен с нови компоненти, материали или с подобрени функции.

За да получат икономическа реализация иновационните продукти следва първо да получат закрила съгласно действащото законодателство в областта на индустриалната собственост. Чрез закрилата си като обекти на ИС, иновационните продукти могат да реализират своето икономическо предимство само за притежателя на правата и / или за лицензополучателя, при условие че е предоставена лицензия. В противен случай всяко едно лице може свободно и безпрепятствано да използва обекта на ИС.

Има различни начини на закрила на иновационните продукти като обекти на индустриална собственост.

• Изобретения

Едно от най-често използваните средства за закрила е патентоването на иновационните продукти като изобретения. Изобретението е основен обект на интелектуална собственост и в частност на индустриалната собственост, който осигурява на притежателя си монополно предимство и му предоставя различни възможности за реализация и печалба. То представлява техническо решение на задача, от която и да е област на общественото стопанство. Това може да бъде апарат, метод, вещество, което отговаря кумулативно на критериите за патентоспособнот – новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост и не попада в изключенията на закрилата, които са залегнали в патентното законодателство. След като получи патентна закрила, патентопритежателя получава изключителни права върху изобретението, които включват правото на използване на изобретението (производство, търговия, предлагане за продажба и др.), правото на разпореждане (да предоставя лицензии или да го продаде на друго лице) и забрана други лица да използват изобретението без съгласието на патентопритежателя.

Независимо, че изобретатенията  дават конкурентно предимство на предприятията, не всички от тях предоставят икономическо предимство на патентопритежателя – само тези, от които пазарът има реална необходимост или би имал потребност след няколко години.

Пример за изобретение, от което потребителите нямат необходимост за използване е „Чадър за бира“, US № 6637447. Апаратът представлява малък чадър („Beerbrella“), който може да бъде прикрепен към чаша, по начин който предпазва нагряване на напитката от преките слъчеви лъчи.

Друг пример е отново патентовано изобретение за територията на САЩ, US № 4344424, представляващо маска за лице, която не позволява на хората да се хранят. Маската е във формата на чаша, която обхваща формата на устата и брадичката. Поставянето й предотвратява поглъщането на храна от ползвателя.

• Полезни модели

Иновационните продукти се закрилят също и като полезни модели, които до голяма степен съдържат същите специфики и особености, както и изобретението. Полезният модел в специализираната литература се нарича още малко изобретение. Като полезни модели могат да се закрилят обекти, които имат технологичен характер и представляват устройства, изделия, апарати или техни части. Това са обекти с конструктивно-технически особености, отнасящи се до усъвършенстване на формата, функциите, пространственото съчетание на елементите на устройства, апарати или техните части.

Съществуват различни примери за регистрирани полезни модели като устройство за рязане на екобрикети, линейна плетачна машина, както и видовете поточни и технологични линии за производство на облекло или сладкарски изделия.

Като полезни модели не се регистрират биотехнологични изобретения, методи, химични съединения или тяхно използване, за които може да се получи патент за изобретение.

• Търговска тайна

Друг начин на закрила е чрез средствата на търговската тайна. Под производствена и търговска тайна се разбират: факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.^[12]

Всяко предприятие, съобразно фирмената си стратегия трябва да реши по какъв начин да закриля иновационните продукти – дали патентоването е най-подходящото средство за закрила или по-добра би била закрилата на продуктите чрез търговска тайна. Както знаем патентопритежателите имат монополни права за определено време (срока на закрила на изобретенията, който е максимум 20 години, считано от датата на подаване на заявката) и за определена държава, тази за която има издаден патент. Имайки предвид ограниченията, които произтичат от правото на интелектуална собственост, едно предприятие би могло да закриля иновационните си продукти и чрез средствата на търговската тайна. Закрилата се отнася до патентоспособни изобратения, които имат по-дълъг жизнен цикъл, отколкото срока на закрила на изобретенията. Търговската тайна се прилага и за обекти, които не могат да се патентоват, защото не отговарят на  критериите за патентоспособност.

5. Патентна политика на предприятията в България.

Патентната политика зависи от вида на предприятията, които я разработват и прилагат. Всяко предприятие или самостоятелно лице, съобразно финансовите ресурси, с които разполага, човешкият капитал, знанията, опита, технологичният напредък, иновационното развитие и наличният интелектуален капацитет, разработва патентна политика, която е неразривно свързана с иновационната стратегия, прилагана от предприятието. Редица са факторите, които определят визията на едно предприятие за създаването на иновативни продукти, които подлежат на патентоване, и които успяват да се реализират на даден пазар. Патентната политика е част от цялостната фирмена политика на предприятието. Тя е предпоставка за технологичния напредък на предприятието, като факторите, които оказват влияние върху възможностите на предприятията да иновират са много. Цялостната концепция и работа на едно предприятие, което влага усилия в създаването на иновативни продукти, които да закриля като обекти на интелектуална собственост, в комбиницация с научноизследователката и развойна дейност, водят до патентоването на продукти, чиято главна цел е да получат икономическа реализация. По този начин предприятията налагат патентнованите си изобретения и формират собствена патентна политика, която им помага за възвръщане на направените от тях инвестиции и реализиране на печалбa.

Патентната политика на едно предприятие, зависи и от вида му – големите корпорации имат потенциала да изграждат един вид патентна политика, докато малките и средни предприятия или самостоятелните изобретатели имат различен подход и политиката, която успяват да изградят е в по-малки размери. Естествено това не винаги е така – би могло един самостоятелен избретател, който е и патентопритежател да създаде и патентова изобретение, което му носи много по-глеми приходи, отколкото изобретение, патентовано от голяма корпорация, която разполага със значителни финансови средства. От значение е дали потребителите имат реална потребност от използването на дадено патентовано изобретението. В практиката съществуват и различни конфигурации като коопериране между отделни изобретатели / предприятия, с чиито съвместни усилия е възможно да се достигне до разработване на изобретения, които имат по-голяма приложимост, конкурентоспособност и стопанска реализация.

От значение за предприятията е всеки един от етапите, през които те преминават до постигането на краен удовлетворяващ ги резултат, за който биха могли да получат закрила – от инвестиране в научноизследователска и развойна дейност до получаването на патентна закрила, и внедряване на патентованото изобретение. Освен това предприятията следва да направят предварителни проучвания за обектите на ИС, притежавани от техните конкуренти и на база получените резултати да се насочат към обекти, които нямат аналог на териториите, представляващи интерес за предприятията.

Имайки предвид сложността от изграждането на патентна политика от предприятията, може да обобщим, че създаването на патентна политика e всеобхватен процес, който включва следните етапи:

• Инвестиране в човешки капитал, който да предостави нови и полезни знания за предприятието;
• Инвестиране в научноизследователска и развойна дейност, които допринасят за създаването на иновативен и конкурентоспособен продукт;
• Изучаването на конкурентни предприятия и пазари, и възможност за създаване на идентифициращ продукт, който няма аналог на територията, на която предприятието реализира продуктите си;
• Процедура по патентоване на иновативни технически решения и определяне на икономическия интерес за бъдещия патентопритежател;
• Запазване в тайна на всеки един от етапите, през които предприятието преминава – от научноизследователската и развойна дейност до започване на процедурата по патентоване;
• Внедравяне на патентования обект на териториите, представляващи икономически интерес за притежателя на правата;
• Важен етап от патентната политика на предприятията е производствено-търговската реализация на изобретенията;
• Лицензиране на патентованото изобретение, което предоставя допълнително финансиране за патентопритежателя;
• Подсигуряване на допълнителнителни финансови средства, които са необходими за извършване на по-нататъшни изследвания и допринасят за разработването на подобрен иновационен продукт;
• Извършване на одит на портфолиото от патенти, който ще подпомогне за идентифициране на обекти, от които би могло да се генерира допълнителна печалба.

В заключение може да отбележим, че патентната закрила е един от основните етапи от патентната политика на предприятията.

Получаването на патент и изграждането на стабилна патента политика от страна на българските предприятия, оказва силно въздействие върху тяхното икономическо развитие. При отсъствието на патентна закрила те много трудно и почти невъзможно биха успели да завоюват даден пазар и икономически да реализират изобретението си. Българските предприятия следва да вложат усилия в създаване на иновационен продукт, който да патентовават. По този начин те ще получат конкурентно предимство пред останалите участници на пазара, на който реализират продуктите си. Наложително е да се разбере значимостта от закрилата на едно изобретение като обект на ИС, което му предоставя монополни предимства пред останалите участници на пазара.

Само патентопритежателя би могъл да реши по какъв начин да реализира патентованото си изобретение. Наличието на патент за изобретение осигурява на патентопритежателя изключителни права, които довеждат до конкретни икономически функции на патента, основните от които са:

• Патентът като средство за защита на инвестициите;
• Патентът като основен фактор за иновационно развитие;
• Патентът като средство за завоюване на пазара;
• Патентът като необходимо условие за продажбата на лицензии;
• Патентът като средство за блокиране на конкурентните производства.^[13]

Горепосочените икономически функции предоставят на патентопритежателя редица предимства, които го поставят на челни позиции пред останалите конкуренти и довеждат до възвръщаемост на направените усилия, труд и инвестиции, които спомагат за генерирането на свръхпечалба за притежателя на патентованото изоберетение.

Основните икономически предимства, които реализират патентите са:

• Продажба на патентнозащитена продукция по завишени цени;
• Максимизиране на обема на продажбите и
• Удължаване на пазарния живот на изделията.^[14]

Както посочихме патентите осигуряват широк спектър от предимства за своите притежатели и висока възвращаемост на инвестициите, направени за разработването на нови технологии. Чрез използването на патентовани изобретения едно предприятие може да постигне значителни печалби, в случай че успее правилно да упражнява монополното си право и се възползва от предимствата, които са му предоставени като притежател на изключителни права.

Допълнително влияние оказва и психологическо въздействие, което оказват патентите върху потребителите и конкурентите на дадено предприятие. Когато говорим за наличието на патентна закрила върху иновационен продукт, това поражда в съзнанието на хората усещането за стабилност. Имайки предвид сложността на патентната процедура и дългият период, за който се получава патент, особено при процедурите съобразно международните PCT заявки за патент, съгласно Договора за патентно коопериране и европейските патенти, издадени по реда на Европейската Патентна Конвенция (EPC).

За съжаление, българските предприятия все още подценяват патентоването като задължителен процес от фирмената им политика, който не просто трябва да е приоритет за предприятията, а основна цел, за постигане на конкурентни предимства и излизане на чуждестранни пазари. От статистическа гледна точка, според годишния отчет на Патентно Ведомство на Република България, през 2018 г. в ПВ са постъпили общо 468 заявки за изобретения и за регистрация на полезни модели, 198 от тях са за патент за изобретение (за сравнение с 2017 г., когато подадените заявки са 225), а 270 са за регистрация на полезни модели (подадените заявки за ПМ за 2017-та година са 283). Заявителската активност в областта на полезните модели е завишена през 2017-та и 2018-та година, поради предоставените на предприятията възможности за кандидатстване за финансиране по европейски проекти.  Към 31.12.2018 г. действащите национални патенти са 794. Българските заявители са подали 179 заявки за патент, а чуждестранните такива само 18. Делът на чуждестранните заявители на заявки за патент за изобретение в България е и изключително нисък, успоредно с ниската заявителска активност в страната като цяло. Статистиката показва, че заявките подадени от физически лица надвишават значително тези на подадените от институции – Българската академия на науките (БАН), висшите училища (ВУ) и фирми (ЮЛ). Това означава, че икономическата активност на производствените предприятия, следствие от която е и заявителската им активност, остава на доста ниско ниво. По отношение на действащите в България европейски патенти има нарастване – към 31.12.2018 г. те са 12 308 броя (през 2017 г. са подадени 11 590 броя). Може да се направи заключение, че интересът на чуждестранните заявители към българския пазар нараства.^[15]

За съжаление, нямаме ясна представа, колко от действащите изобретения са внедрени на българския пазар. От значение е не просто да получим патент за едно изобретение, а и да го внедрим на пазара. Действително, би могло да се патентоват много повече изобретения, които реално да не се използват и обратното дори и малкото на брой получени патента, да се експлоатират, по начин, който ще задоволи потребностите на потребителите и съответно ще генерира свръхпечалба за патентопритежателите.

Само за сравнение, за 2018 г. има подадени 1,54 млн. заявки за изобретения в патентното ведомство на Китай, което се явява рекорден брой за страната. След Китай в класацията се нареждат САЩ с 597 141 заявки за патент (което представлява понижение с 1,6 на сто спрямо предходната 2017-та година), Япония с 313 567 заявки за патент, Република Корея с 209 992 заявки и Европейското патентно ведомство с 174 397 подадени заявки по европейкси ред.^[16]

За територията на Китай са подадени толкова много патентни заявки, колкото общо за посочените в статистиката на СОИС компании, заемащи от 2-ра до 10-та позиция, включително САЩ (2-ро място), Япония (3-то място), Южна Корея (4-то място), Европейското патентно ведомство (5-то място), Германия (6-то място), Индия (7-мо място), Русия (8-мо място), Канада (9-то място) и Австралия (10-то място).

Имайки предвид посочените по-горе резултати от годишния отчет на Патентно Ведомство на Република България и статистиката на СОИС, може да се обобщи, че има пряка връзка между броят на подадените патентни заявки, икономическото развитие, технологичният напредък и мащаба на държавите. Страна като България, в която броя на подадените заявки за изобретения е под 200 на година, по-скоро не отдава приоритетно внимание на патентоването като процес, както и на инвестициите в иновативна дейност и технологии. За да подобрят позициите си на иновативния пазар, българските предприятия не просто трябва да разберат значимостта на интелектуалната собственост, но и да пренасочаст вниманието си към сфери на дейност, които биха им предоставили иновационно предимство не само на територията на България, а и извън нея. В допълнение е и държавната намеса, която следва да съдейства на предствителите на частния бизнес. Всякакви облекчения и стимули за малките и средни предприятия, и физическите лица биха имали благоприятно действие върху заявителската активност в частност и на патентна политика като цяло.

Както вече отбелязахме, за да успеем да направим правилен извод за патентната политика на българските предприятия, следва да сме запознати със внедрените на пазара изобретения. Тъй като няма актуална статистика за патентованите изобретения, които се реализират на българския пазар, трудно бихме обобщили, само на база подадени заявки за изобретение и издадени патенти, броят на реално действащите изобретения на национална територия.

В допълнение процедурите по патеноване по международен и регионален ред, съобразно PCT и EPC, предоставят редица преимущества за заявителите. Поради тази причина българските предприятията трябва по-подробно да се запознаят с начините за получаване на патент в чужбина и с предимстава, които биха имали от закрилата за техните иновацииони продукти извън националната територия. Именно приетите международни договори като PCT и EPC, улесняват придобиването на права върху индустриална собственост за територията на голям брой държави. Основното предимство е подаването на една заявка, на един език, в едно ПВ, вместо подаване на отделни патентни заявки по национален ред на територията на всяка държава, която представлява интерес за заявителя. Българските заявители трябва да са наясно с предимствата на тези две системи, за да продължават с процедурата по патентоване и на други чуждестранни територии. По този начин те ще успеят да реализират изобретението си не само на национална територия, но и на територията на всяка друга държава, на която са получили патентна закрила. Това ще допринесе и за предоставяне на лицензии на трети страни на територията на по-голям брой държави, което от своя страна ще спомогне за получаване на по-голяма печалба за патетопритежателя.

Девет български предприятия са подали международни заявки за патенти и са се възползвали от предимствата на Договора за патентно коопериране през 2018 г.^[17], а именно:

• DEMAX – HOLOGRAMS AD
• HUVEPHARMA EOOD
• KEIT LTD9
• ALMOTT OOD
• ANTIGONA
• ART EOOD
• BULTEH – 2000
• LTD10
• CHECK POINT R AND D LTD
• COMAC MEDICAL LIMITED11
• CPD LTD

Българските заявители с най-много подадеди PCT заявки общо за 2016-та, 2017-та и 2018-та година са посочени в табличен вид^[18]:

Според данните от статистиката на СОИС и малкото на брой подадени патентни заявки от български заявители по международен ред, съгласно PCT, в заключение следва да се отбележи, че българските заявители рядко излизат на чуждестранния пазар и използват предимствата от подаването на заявки по международен ред. За да успеят да наложат патентованите изобретения в чужбина, патентопритежателите е необходимо да получат монополни права и на други територии, освен България. Нека да не се забравя и обстоятелството, че патентоването е скъпоструващ процес, затова самоцелното патентоване  не  е от полза за предприятията, а само обмисленото инвестиране на финансови ресурси в изобретения, които могат стопански да се реализират на избраната територия, и от които потребителите вече имат или ще имат реална потребност. Закрилата извън България е важен процес и поради още една причина, а именно териториалното действие на патента – само на територията на държавата, издала патента.

6. Предизвикателства пред иновационните предприятия в България

Иновационните предприятия са изправени пред редица предизвикателства, било то законодателни, данъчни, правни, счетоводни, управленски, финансови, технологични. От значение е и човешкия фактор, липсата на достатъчно квалифицирани служители, които биха могли да се реализират във фирмената среда. Създаването на успешен екип от професиналисти в определена област е предизвикателство за предприятията. Най-големите проблеми имат стартъп предприятията, които не разполагат с достатъчно финансиране и материална база, която да използват. Бариера за тях е и рекламирането и предлагането на създадените иновационни продукти, и начинът по който биха могли да се наложат на пазара. Предприятията е добре да насочат усилията си в създаване на иновационен продукт, който следва да намери пазарна реализация, особено когато тези продукти се налагат на пазар, който е пренаситен с аналогични иновационни продукти. Друг основен проблем за предприятията е липсата на бизнес модел. Много от тях нямат ясна и конкретна стратегия, нито изграден корпоративен модел, който да следват. Предприятията трябва да помислят по какъв начин ще закрилят създадените от тях продуки като обекти на индустриална собственост, за да могат да се превърнат в монополисти на даден пазар.

В иновационната стратегия за интелигентна специализация на България 2014-2020 са посочени редица проблеми пред българските предприятия, като:

• ниска степен на иновативност на дейността на българските предприятия в резултат от недостатъчното сътрудничество между бизнеса, научните среди и висшите учебни заведения;
• усложнен достъп до източници на финансиране и слаба инвестиционна активност – малко над 16% от българските МСП имат достъп до публична финансова помощ, включително гаранции и ниска степен на приложение на нови технологии;
• недостатъчна предприемаческа активност на предприятията, която значително се различава от структурата в страните от ЕС.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Имайки предвид, че България е все още част от групата на скромните иноватори, може да обобщим, че иновационната дейност не е приоритет на голяма част от българските предприятия. Страната е все още на задни позиции в създаването и внедряването на иновационни продукти. Предприятията трябва да направят радикални промени в прилаганата от тях иновационна стратегия. Стимулирането на иновационната дейност, оказва пряко въздействие върху патентната политика. Предприятията е необходимо да разберат същността и значимостта на закрилата на иновационните продукти като обекти на интелектуална собственост. Изграждането на силна патентна политика от страна на иновационните предприятия следва да е основна цел за тях. Те трябва да са напълно наясно с предимствата, които имат като патентопритежатели. Патентната политика и иновационната дейност на едно предприятие представлява всеобхватен процес, в който имат участие много лица – от представляващия предприятието, за който е важно да е наясно с целите и мисията на дружеството до всеки един от служителите, които е добре да са запознати с стратегията на предприятието. За да успее едно предприятие, то следва да придобие технологичен напредък, да разработва и прилага иновации, да закриля иновационните продукти като обекти на интелектуална собственост и да управлява, притежаваната от него ИС, по начин който му позволява да генерира печалба.

ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ

Литература

1. Борисов, Б., Борисова, В., „Интелектуална собственост в: индустрията, селското стопанство, културата, дигиталната среда и компютърните системи, бизнеса с традиционни знания и баланса на фирмата като дълготрайни нематериални активи“, УИ „Стопанство“, С., 2015.
2. Борисова, В., КРИТЕРИИ ЗА СТРУКТУРНО ОБОСОБЯВАНЕ НА ИНОВАЦИОННИТЕ ИНДУСТРИИ В СИСТЕМАТА НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ, Научни трудове на УНСС – Том 2/2017.
3. Годишен отчет на Патентно Ведомство за 2018-та година.
4. Закон за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) от 1993 г.
5. Национален конкурс „Иновативно предприятие на годината“ за 2017, 2018 и 2019-та година.
6. Танева, Н., Димов, Д., СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА ИНОВАTИВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, 2007 г.
7. Lutsyak, V., INNOVATION STRATEGIES OF SMALL INDUSTRIAL ENTERPRISES, Socio-economic Research Bulletin, 2014, Issue 4 (55).
8. Baumgartner, J., The Seven Essential Characteristics of Innovative Companies, Innovation Management, 2012.
9. WIPO Statistics Database, October 2019.

Стратегически документи

1. Глобален иновационен индeкс 2019.
2. Иновационна стратегия на Република България и мерки за нейната реализация.
3. Иновационна стратегия за интелигентна специализация ИСИС 2014-2020.
4. Българската иновационна система в Европейския съюз.

Интернет сайтове

https://www.capital.bg

https://www.investor.bg

https://www.iip.bg

https://www.wipo.int

https://www.bpo.bg

Home

http://www.printivo.eu

https://www.optixco.com

[1] Борисова, В., КРИТЕРИИ ЗА СТРУКТУРНО ОБОСОБЯВАНЕ НА ИНОВАЦИОННИТЕ ИНДУСТРИИ В СИСТЕМАТА НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ, Научни трудове на УНСС – Том 2/2017

[2] И. Георгиев „ОСНОВНИ ТЕРМИНИ ИЗПОЛЗВАНИ В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС“, ТОМ I, ИКОНОМИКА А-Н, Първо издание, Издателски комплекс – УНСС

[3] Танева, Н.,  Димов., Д., СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА ИНОВАTИВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, 2007 г.

[4] Национален конкурс „Иновативно предприятие на годината“ 2019 г.

[5] Пак там

[6] Пак там

[7] Вавова., М, Omnibot – българският робот, който вдига на крака хора с увреждания

[8] https://www.spesima.eu/bg

[9] Национален конкурс “Иновативно предприятие на годината“ 2018

[10] https://www.optixco.com

[11] Baumgartner, J., The Seven Essential Characteristics of Innovative Companies, Innovation management, 2012

[12] Борисов, Б., Борисова, В., „ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ“, Издателски комплекс – УНСС, София 2015 г.

[13] Борисов, Б., Борисова, В., „ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ“, Издателски комплекс – УНСС, София 2015 г.

[14] Пак там

[15] Годишен отчет на Патентно Ведомство за 2018-та година

[16] Според публикувана статистика от Световната организация за интелектуална собственост (WIPO Statistics Database, October 2019),

[17] WIPO statistics database, 10/2019

[18] [18] WIPO statistics database, 10/2019

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!