На път ли сме да направим диабет тип 1 лечим или преодотвратим?

Автор: Теодора Данева

Институт по Биология и Имунология на Размножаването „Акад. Кирил Братанов”, Българска академия на науките, София, България 

 

Преди откриването на инсулина, диабетът е бил смъртна присъда. Докторите знаели, че захарта влошава състоянието на пациентите и най-доброто лечение е било строгата диета без прием на захар и въглехидрати. В най-добрия случай лечението е могло да спечели на пациентите още няколко години, но никога не ги е спасявало.

Първите наблюдения над пациенти, умрели от диабет, показвали, че панкреасът е увреден. През 1869 немският студент по медицина Пол Лангерханс открил, че в панкресната тъкан, която произвежда храносмилателни сокове, има струпвания на клетки с неизвестна функция. По-късно тези клетъчните струпвания били кръстени „Лангерхансови острови“ в чест на техния откривател.


РЕКЛАМА:

***

През 1889 в Германия физиологът Оскар Минковски и физикът Джуозеф фон Меринг, изследвайки ролята на панкреаса в храносмилането установили, че куче с премахнат панкреас развивало диабет. Те стигнали да извода, че панкреасът трябва да има поне две функции: 

  1. да произвежда храносмилателни сокове
  2. да произвежда субстанция, регулираща кръвната глюкоза и ако субстанцията би могла да бъде изолирана, мистерията за диабета би била решена. Процесът обаче е бил бавен.

През октомври 1920 г. в Торонто, Канада, д-р Фредерик Бантинг, неисвестен хирург с бакалавърка степен по медицина имал идея, че клетките, за които се смята че произвеждат антидиабетен секрет могат да бъдат извлечени от панкреаса без да бъдат наранени. В началото на 1921г Бантинг представя идеята си на професор Джон Маклауд в Университета на Торонто, който бил водеща фигура в изучаването на диабета в Канада. Маклауд дал на Бантинг лаборатория с минимално оборудване и десет кучета, и асистент – студентът по медицина Чарлс Бест.

Бантинг и Бест премахнали панкреаса на куче и кучето развило диабет. Експрериментирайки върху друго куче, те изолирали субстанция, която нарекли „ислетин“. Инжектирайки няколко инжекции ислетин дневно, Бантинг и Бест поддържали здраво и без симптоми диабетното куче. 

В края на 1921 г. към техния екип се присъединил биохимикът Бъртрам Колип. На него му била дадена задачата да се опита да пречисти инсулина, за да бъде достатъчно чист за тестове върху хора. 

През януари 1922 г. в Торонто, Канада 14 годишно момче на име Леонард Томсън е първия избран с диабет да получи инсулин. Тестът е бил успшен. Леонард, който преди инсулиновите инжекции е бил близо до смъртта, бързо възстановил своята сила и апетит. Екипът разширил своите тестове към други доброволци, които реагирали позитивно както Леонард към инсулиновия екстракт. 

Появата на инсулина е един от най-революционните моменти в историята на медицината. Само за една година диабетът се превръща от смъртна присъда в заболяване, което може да бъде напълно контролирано, а на заболелите се дава надежда за нормален и продуктивен живот.

Макар че инсулинът не лекува диабет, то е едно от най-великите открития в света на медицината.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 137 на списанието>>  

Издаваме вече 15 г. онлайн списание, което цели да покаже красотата на знанието. Стремим се с всеки брой да покажем най-новото в науката и да имаме нови български учени-автори, които да ви покажат своята работа чрез достъпно написани статии. В този брой има около 8 авторски статии, които са актуални, интересни и вярвам ще останат дълго в съзнанието ви, а някои от вас дори ще разказват прочетеното.

Важно е да отбележа, че от този брой абонамента става 49 лв. за година и 4,50 лв. за периодично плащане месец за месец. Също така вече може да четете списанието в е-четец – формати ePub и mobi, като запазваме PDF-a и дори в момента работим да бъде още по-добре изглеждащ. Може да видите демо на този брой по-долу.

Вижте този и всички предишни броеве, важно е да се знае!


Европейска нощ на учените 2022 г.: