Космически науки 

Първата 3D карта на космически газов облак разкрива, че той е плосък като дъска

ПОВЕЧЕ ОТ ВИДИМОТО ЗА ОЧИТЕ. Змиевидният газов облак в съзвездието Муска (тъмната област в средата на изображението) наподобява тънка нишка, но всъщност представлява плоска повърхност, която се простира на около 20 светлинни години от Земята. Creidt: DYLAN O'DONNELL, DEOGRAPHY.COM/WIKICOMMONS
ПОВЕЧЕ ОТ ВИДИМОТО ЗА ОЧИТЕ. Змиевидният газов облак в съзвездието Муска (тъмната област в средата на изображението) наподобява тънка нишка, но всъщност представлява плоска повърхност, която се простира на около 20 светлинни години от Земята. Creidt: DYLAN O’DONNELL, DEOGRAPHY.COM/WIKICOMMONS

За първи път астрономи изработват карта на триизмерната форма на облак междузвезден газ. Картата обяснява защо облакът не успява да формира звезди и ще провери теориите за образуването на звездите.

Астрофизиците Арис Трицис (Aris Tritsis) – понастоящем част от екипа на Австралийския държавен университет в Канбера, и Константинос Тасис (Konstantinos Tassis) от Критския университет в Хераклион, Гърция, изследват тесен газов облак в съзвездието Муска, който се простира на разстояние между 490 и 650 светлинни години от Земята. На пръв поглед това е тясна ивица газ, който би трябвало да се е сгъстил достатъчно, за да образува звезди. Но всъщност се разширява на разстояние до 20 светлинни години от Земята, съобщават двамата учени в броя на Science от 11 май.

Подобни междузвездни облаци са родните места на звездите и се срещат най-често във формата на петно. Облакът Муска обаче прилича на тънка змия с дължина приблизително 26 светлинни години. Това е „нагледен пример за нишковиден или цилиндричен облак“, казва Трицис, който изучава небесното образувание още докато работи в Критския университет.

Различната форма на този облак обаче представлява загадка. Ако обектът е наистина цилиндричен, масата му би трябвало да се свие достатъчно, за да образува звезди. Но тук не се наблюдават следи от формирането им. От друга страна, астрономическите обекти могат да бъдат наблюдавани в небето единствено в двуизмерен вид. Предишни изследвания на посоката на светлината около Муска предполагат, че обектът може би се разширява в пространството, но не могат да определят доколко единствено чрез наблюдение.

УСЕЩАНЕ ЗА ДВУИЗМЕРНОСТ. 3D моделът изобразява формата на Облака Муска в различни разрези. Цветовете илюстрират газовата плътност на облака, която се увеличава в посока към центъра. Черните линии проследяват магнитното поле. Credit: A. Tritsis
УСЕЩАНЕ ЗА ДВУИЗМЕРНОСТ. 3D моделът изобразява формата на Облака Муска в различни разрези. Цветовете илюстрират газовата плътност на облака, която се увеличава в посока към центъра. Черните линии проследяват магнитното поле. Credit: A. Tritsis

Затова изследователите решават вместо да гледат, да слушат облака. Анализират данни от космическата обсерватория Хершел за неговото магнитно поле. Тънките ивици се образуват от магнитни вълни, които оказват налягане. Подобно на звукови вълни, те се разпространяват през облака и отскачат от ръбовете му. Сякаш целият облак пее, казва Трицис.

Честотите на тези вълни могат да предоставят информация за големината и формата на обекта, през който „звънят”. Вълните на Муска разкриват структура с форма на квадратeн лист, простираща се в космоса на разстояние от около 20 светлинни години от Земята.

„Те откриха начин да го измерят“, казва астрономът Антонио Магалес (Antonio Magalhães) от Университета на Сао Пауло, който взима участие при по-ранните наблюдения на обекта. „Интересен подход за разкриването на тази листоподобна структура.“

Структурата обяснява защо Муска не формира звезди – газът се простира много по-надалеч, отколкото се смяташе преди. Облакът може да започне да образува звезди някъде след около 10 милиона години, казва Трицис.

Много физични процеси, свързани с това кога и как се формират звездите – като магнитните полета, турбуленцията, гравитацията – са кодирани във формата на един междузвезден облак. Затова определянето на точната форма на Муска ще допълни теориите на учените за зараждането на звездите.

„Облакът Муска може да бъде използван като лаборатория, за да открием всичко това“, казва Трицис.

Превод: Десислава Потоцка

Източник: Science News

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts