Отровителството в Древен Рим

Отровителството в Древен Рим

 

Автор:

Владимир Попов

 

 

Списание „Българска наука“

брой 82, октомври 2015 г.

ISSN: 1314-1031

 

Abstract:

Латинската дума за отрова (venenum) произхождала от „venerium“, т. е. от богинята на любовта Венера (Venus) и отначало означавала любовен еликсир. Впоследствие придобила и значенията на отрова и магическо средство. Въпреки че отровителството (veneficium) било считано от римляните за недостоен и страхлив начин за убийство, присъщ на жените и на източните народи, то било до голяма степен безопасен метод за разчистване на сметки, поради трудната му доказуемост. С изострянето на политическите борби и противоречия в римското общество през II – I век пр. н. е., белязани с граждански войни, проскрипции и екзекуции, отровителството успешно процъфтявало. Освен това около богатите римляни винаги се навъртали ловците за „наследство“ – бедни роднини, освободени роби и мними приятели, опитващи се да манипулират завещанията им в своя полза и впоследствие да отстранят станалия ненужен благодетел най-често с отрова.

 

Ключови думи:  

Отровителството в Древен Рим, отравяния, Рим, история