Направи дарение на училище!

(Текстът е по епизоди от видео поредицата на БГ Наука с доц. д-р инж. Борислав Александров “Основи на оцеляването”)

Имайки предвид, че повечето от населението на планетата живее в градове и урбанизирана среда, трябва да се обърне внимание на някои правила и съвети за безопасност в градски условия.
В градската среда, където преминава по-голямата част от живота ни, понякога се случват различни събития, които могат да нарушат нашия комфорт. Проблемите които могат да възникнат там основно се разделят на две групи – такива, причинени изцяло от природни фактори (бури, земетресения, наводнения) и такива от чисто антропогенен характер, създадени от човешки грешки или невнимание.

Разбери повече за БГ Наука:

***

При всички положения трябва да имаме предвид, че каквото и да се случи, запазването на самообладание, хладнокръвие и спокойствие, е решаващо за това доколко ще успеем да се справим с някакъв тип бедствие.
Не трябва да забравяме и за приоритета на хората, на които трябва да осигурим предимство – това са деца, възрастни, хора в неравностойно положение, болни или инвалиди. Те нямат достатъчна сила за да се спасяват сами, затова трябва да им се помогне.

Много важно е също така да правим само това, за което сме обучавани и умеем да го правим, в което сме сигурни, че ще можем да бъдем от полза, особено що се отнася до медицинската част и оказването на първа помощ. В противен случай бедствието може да стане двойно.

Някои сериозни природни бедствия могат да ни сполетят и в градовете. Пример за това беше една градушка в София от 8 юли 2014 г., която нанесе огромни поражения на строителството, инфраструктурата, автомобилите, а имаше и пострадали хора. 

Вятърът, във вид на силни въздушни течения, бури и урагани, също може да бъде сериозен природен проблем. Той може да доведе до опасни летящи предмети и падащи части от конструкции, които могат да причинят доста сериозни щети по улиците. Друг проблем, характерен за летните месеци, е наличието на много боклуци и прахоляци, които летят из въздуха и могат да бъдат опасни, както за вдишване, така и при попадане в очите.

Силни ветрове и урагани

При силен вятър, когато се движим по улицата, винаги трябва да внимаваме за това, което може да ни сполети отгоре. Например оставени отворени прозорци, при буря се блъскат, чупят и падат по тротоарите, върху коли и върху хора. Също и най-различни не здраво закрепени предмети, части от конструкции, табели, пътни знаци, части от билбордове, клони от дървета. Някои от тези предмети са особено опасни, защото преди да паднат на земята, освен това и летят известно време, което може да доведе до много сериозни последствия.

Какво можем да направим когато ни сполети нещо подобно в населените места? 

Добрият вариант е да се скрием някъде, където можем да си осигурим някакъв вид завет – в подлези, тунели, безистени. Но в тези ситуации трябва да се мисли и за допълнителни усложнения, защото ако вятърът е съчетан и с проливен дъжд, някои подлези, които могат да се наводнят не са добра идея. В най-общи линии при бедствия, свързани с вятър, трябва да се стремим да бягаме надолу, а при такива с наводнения – нагоре.

Когато сме в автомобил при много силен вятър, влиянието му се усеща вътре в колата. Ако вятърът е вече със силата на ураган е добре да се отбие встрани от пътя и да се спре или поне да се намали скоростта, защото автомобилът става нестабилен, дори автобусите и камионите стават нестабилни и се случва понякога и те да се преобръщат. Прозорците трябва да се вдигнат, за да се избегне влизане на прах или различни летящи предмети, които могат да наранят пътниците. Изчакваме докато времето се успокои и чак тогава продължаваме. 

Не трябва да забравяме също така, че навсякъде около нас в градската среда изобилства от кабели и жици с високо напрежение, по които тече ток. Всичко това е възможно да се повреди при силен вятър и това да доведе до много неприятни последствия, така че също трябва да се вземе предвид като потенциална опасност.

Бури, порои, наводнения

При силни валежи, особено в по-близко разположени до планини населени места, често се стига до наводнения. Запушени шахти, неизчистени речни корита, нерегламентирани сметища, както и строежи в заливаемите зони са често наблюдавани в България, дори и по по-големите градове, така че предпоставките за подобно бедствие са налице.

Важно е когато водата стигне до над човешкото коляно да не се прекосява, тъй като тя вече е станала много бърза, влачи със себе си опасни предмети, а и не виждаме къде и на какво стъпваме. В такъв случай е препоръчително придвижването да се извършва с въже и специална подготовка.

Ако сме в някаква сграда и водата вече е наводнила долния етаж е по-добре да бягаме към горните етажи, отколкото да се опитваме да прекосим през водната стихия навън. Водата все в някакъв момент ще се оттече, а от покрива на сградата ние ще сме по-лесно забележими за спасителите.

Ако сме в кола избягваме всички възможни улици, които се явяват водосборни според наклона. При обикновените леки автомобили рисковата граница е когато водата достигне до оста на колелата. Оттам нататък вече има сериозен риск колата да блокира, така че превантивно трябва да се избягва ситуация, при която водата да се покачи до над средата на гумите.

Реална е опасността и от падане на електрически кабели във водата и токови удари. Поради което, ако имаме възможност и малко повече време за бягство, преди да напуснем дома е добре да изключим електричеството.

Ако сме в къща, където има домашни любимци или стопански животни и нямаме време да ги евакуираме, е най-добре поне да отворим всички врати и изходи, които ги ограничават да избягат сами.

Дъждовно-водната част от този тип бедствия, понякога е съпроводена и с интензивна гръмотевична дейност. Имаме скорошен пример за такава от миналата година, когато трима души загинаха, поразени от мълния в центъра на София. Това стана на оживена улица, където се предполага, че са разположени гръмоотводи, всичко е подсигурено и има достатъчно укрития. И все пак е възможно мълнията да падне по-близо до нас, отколкото до най-близките гръмоотводи, дори в градска среда. 

При гръмотевичната буря поне винаги има опция да усетим навреме, че тя се задава, най-малкото като видим образуването на дълбоките тъмни облаци, наречени кумулонимбуси, които създават гръмотевичната дейност. 

Когато видим, че такова нещо се задава би следвало да преценим дали то идва към нас по увеличаването на честотата и силата на звука. Като имаме предвид, че скоростта на звука е около 300 метра в секунда и чуем гръма да кажем 3 секунди след светкавицата, това означава, че той е паднал на около километър от нас. При такава близост не се препоръчва да се експериментира с движение на открито, особено в извън населени места. Ако сме в града е лесно да влезем в закрито помещение, навес или друго място където сме обезопасени откъм такава огромна електрическа енергия. 

Но ако сме навън е най-добре да се освободим от всякакви метални предмети по нас – телефони, карабинери, щеки. Добре е и да сме по-приведени към земята, тъй като разтоварването на електрическите заряди търси по-високи и по-обострени форми. Не е добре обаче да сме легнали или седнали на земята, в случай че по нея премине заряд е добре да сме в малък контакт с нея (прави, приведени или клекнали, но не и опряни с четирите крайника на нея) за да не може да премине зарядът през цялото ни тяло и най-вече сърцето. Но най-добрият вариант е всичко това да се избегне, чрез търсене на укритие, като на открито в природата не трябва укритието да са дървета и особено под самотно дърво.

Към тези природни бедствия влизат и цунамитата. България за щастие не е застрашена поне от тях, но в голяма част от останалия свят, където може да се озовете, съществуват подобни проблеми. Такива са например крайбрежните градове и курорти на Америка, особено Южна, също районите на Индонезия и Япония. На такива места обикновено са поставени табели, че има хипотетична опасност от цунами, а и тя може да се предвиди от службите сравнително навреме. Все пак има известно време за бягство или поне за отдръпване от брега, където ще бъдат най-големи пораженията, в посока навътре и нагоре. 

Цялата статия, както и други подобни, можете да прочетете в Брой 168 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!