Още веднъж за научните революции
Автор:
Розалия Александрова
Списание „Българска наука“
брой 32, декември 2010 г.
ISSN: 1314-1031
Abstract:
Oткакто светът се е осъзнал като обект от физическата реалност, а човекът – като част от видимия свят, въпросът за истинността на науката е бил мярката, която е събирала и разделяла полюсите на научната мисъл. Позицията на всеки опопент, освен личния му аргумент, е включвала онази част от тезата на познатото и познаваемото, която съответният учен е могъл да проумее и осъзнае. Т.е. – да види. А да видиш нещо, означава най-малкото вътрешно в себе си да си приел, че съществува, че го има. Или, казано по друг начин, между опита и непознатото пред учения стои бариерата на неговите чувства и опит. Дали всичко е опит, или е просто чувство, т.е. неподвластно на разума ни емоционално отношение?
Ключови думи:
научните революции
